Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Имахте шанс да запазите единството си и го проиграхте. Това е вече история. Сега ви остават две възможности. Първата е да се присъедините към Императорския орден. Те ще управляват с железен юмрук. Няма да имате никакъв глас, никакви права. Всяка магия, с изключение на онази, с която те самите си служат, ще бъде изкоренена. Ако оживеете, животът ви ще бъде тъмна бездна, без никаква надежда за свобода. Ще бъдете техни роби.
Втората възможност е да се предадете на Д’Хара. Да спазвате нейните закони. Веднъж минали на наша страна, ще можете да изразявате мнението си относно законите, по които ще живеем. Нямаме желание да потъпкваме различията между отделните страни в Средната земя. Ще имате право да се ползвате от плодовете на труда си, да търгувате и да се развивате. Стига да го правите в рамките на общия закон и да зачитате правата на другите. Магията ще бъде защитавана и децата ви ще се раждат в свободен свят, в който всичко е възможно.
Щом бъде унищожен Императорският орден, ще настъпи мир. Истински мир.
Разбира се, ще има и цена: суверенитетът ви. Ще можете да развивате собствените си държави и култури, но няма да ви е позволено да поддържате своя армия. Единствените въоръжени хора из цялата Средна земя ще бъдат едни и същи навсякъде и ще се бият под знамето на Д’Хара. Това няма да бъде Съвет на независими страни. Ще се наложи да се предадете. Ето цената, която всяка от страните ще плати, за да се сдобие с мир. Това ще е доказателството, че приемате условията.
След като всички платите своя дан на Ейдиндрил, бремето на свободата ще се разпредели по равно между всички. Отделните страни ще плащат данък, достатъчен, за да осигури всеобщата ни сигурност. Нито грош повече. Този данък ще бъде еднакъв за всички. Няма да има облагодетелствани.
В залата избухнаха протести. Чуха се гласове, че това е пладнешки обир. Господарят Рал ги накара да млъкнат само с погледа си.
— Човек не цени нещо, което не е постигнал на някаква цена. Това ми бе припомнено днес. Погребахме я тази сутрин. Свободата си има своя цена, която всеки трябва да плати, за да могат хората да осъзнаят стойността й и да я пазят.
Публиката по балконите запротестира, някои се провикваха, че им е било обещано злато, което си е тяхно. Че не могат да си позволят да плащат каквито и да е данъци. Започнаха да крещят да им бъде върнато златото. Господарят Рал за пореден път вдигна ръка и въдвори тишина.
— Мъжът, който ви обеща злато, без да поиска нищо в замяна, е мъртъв. Изровете го от гроба му и му се оплачете, ако желаете. Хората, които ще се бият за свободата ви, ще имат нужда от провизии. Нашите войски няма да крадат храна от вас. На онези, които могат да осигурят продоволствия и услуги, ще бъде заплатено честно за труда и стоките. Всеки трябва да вземе участие в извоюването на свободата и мира. Ако не с оръжие, поне с данък, който ще бъде използван в помощ на войниците. Всеки, независимо по какъв начин, трябва да има дял в получаването на свободата, трябва да даде своето. Този принцип е закон и не подлежи на обсъждане. Ако не сте съгласни, напуснете Ейдиндрил и отидете при Императорския орден. Можете да си поискате златото от тях, тъй като те ви го обещаха. Нямам намерение да изпълнявам техните обещания.
Имате право на избор: с нас или против нас. Ако решите да сте с нас, ще ни помагате. Помислете си добре, преди да решите да напускате Ейдиндрил. Защото ако го направите веднъж, а по-късно разберете, че не можете да издържате повече под натиска на Императорския орден, ще трябва да плащате двоен данък за период от десет години, за да извоювате правото си на равноправни жители на Средната земя.
Тълпата на балконите ахна. Една жена в предните редици на централната зала попита с плах глас:
— Ами ако не искаме нито едното, нито другото? Да се бием е противно на принципите ни. Искаме да живеем по своите закони и да се грижим сами за себе си. Какво ще стане, ако изберем да не се бием, а просто да продължим да си вършим работата?
— Нима смятате, че се бием, защото това ни доставя удоволствие? Че вие ни превъзхождате, защото сте миролюбиви и не желаете война? Нима ще можете да се наслаждавате на свободата да живеете според принципите, които отказвате да ни помогнете да защитаваме?
Ако предпочитате, помагайте по други начини, не е нужно самите вие да влизате в бой. Но задължително трябва да дадете своето. Можете да помагате в грижата за ранените. Или за семействата на мъжете, отишли на война. Можете да строите пътища и да ги използвате, за да доставяте по тях провизии на армията. Има безброй начини да се помага и вие трябва изберете някой от тях, независимо кой. Ще платите данъка си, както и всички останали. Странични наблюдатели не се допускат.