За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Пълничкият мъж погледна към Фицджералд, но капитанът само сви рамене. Докато наливаше напитки в чашите, сър Харлан не преставаше да говори за хора и събития, за които Абигейл не беше и чувала. Видя как капитан Фицджералд кима и разбра, че това не е първото му посещение в Англия. Разбра и че тази му среща със сър Харлан не е първата, така че какво имаше предвид баронетът?
Взряна упорито в чашата си, Абигейл само искаше да може да се извини на Доминик. Той имаше право, като я предупреждаваше да се пази от капитан Фицджералд, но тя не се беше вслушала в думите му. Ужасно й се искаше да му се извини за глупавата си наивност.
— Колко ще останете? — запита сър Харлан, посягайки към парчето кейк с дебела глазура.
— Останалият ми товар…
Абигейл рязко вдигна глава.
— Товар? Още товар ли си докарал в Англия?
Капитан Фицджералд се засмя.
— Да не мислиш, че не съм правил нищо, откакто ми откраднаха „Република“? Французите не можаха да ме задържат, защото нямаха никакви доказателства, затова дойдох в Англия и уредих да си купя нов кораб. Сега разтоварват „Факел“ в лондонското пристанище. Трябва да свършат до края на седмицата. Когато го натоварят отново, ще отплавам за Америка. Маккормик иска да побързам. Трябва да му закарам товара най-късно до края на октомври.
Да замине за Америка? Само преди толкова кратко време това беше най-съкровеното й желание, но не можеше да замине сега, когато Доминик беше в затвора и го заплашваше смърт. Трябваше да убеди капитан Фицджералд да промени намерението си. Затова тя се насили да изрече с усмивка:
— Ще успееш, ако можеш да избегнеш френската блокада по-успешно, отколкото последния път.
Капитан Фицджералд изфуча и изръмжа полугласно някаква ругатня.
Сър Харлан сипа малко бренди в чая си.
— Разбира се, дъщеря ви ще остане тук, Артър, докато вие се занимавате с делата си в Лондон.
Абигейл се поизправи. Ако останеше тук, щеше да успее да намери някаква помощ, за да освободи Доминик.
Капитан Фицджералд отвърна, отправяйки многозначителен поглед към нея:
— Много мило от ваша страна. Не мислех, че сега бихте отворили вратите на дома си за нея. Смятах, че ще трябва да отведа дъщеря си и да я доведа обратно при следващото си пътуване.
— Глупости. Защо да я излагате на опасности? — Баронетът се засмя и коремът му се раздруса. — А и къде другаде ще е на толкова удобно място за пробите? Ще уредя шивачката да дойде тук. Колкото по-скоро привършат приготовленията, толкова по-скоро ще насрочим сватбата.
— Сватба ли? — ахна Абигейл.
Моментално си спомни коментарите на Клариса. „Дошъл е в Лондон да търси съпруга за ужасния си син.“
Студените сини очи на сър Харлан се спряха върху нея, но думите му бяха отправени към капитан Фицджералд:
— От въпроса й съдя, че не сте й споменали никакви подробности.
Пръстите й стиснаха конвулсивно чашата, докато Фицджералд изричаше:
— Трудно щеше да й бъде да запази в тайна такава новина, затова сметнах, че ще трябва да изчакам, докато стигнем в Морис Парк.
— Значи тя не знае нищо?
— Нищо!
Абигейл не можа да понесе да я изключват от разговора.
— За какво говорите? Чия сватба?
— Ами твоята, скъпа дъще.
Тя скочи на крака. Когато понечи да мине покрай него, капитан Фицджералд така силно я стисна за китката, че тя се сви от болка.
Той се изправи, изричайки властно:
— Успокой се, Абигейл. В края на краищата, нали не искаш да изглеждаш като бостанско плашило, когато се срещнеш с бъдещия си съпруг.
— Ти си луд! — извика тя. — Ако мислиш, че ще се омъжа за някого, когото ти избереш, особено за неговия ужасен син…
— Ужасен ли? — изправи се на крака туловището на сър Харлан.
— Това чух в Лондон. Няма да се оженя за него.
— Тихо! — Капитан Фицджералд я бутна обратно на стола й. Отправи й свиреп поглед и продължи: — Както разбирате, сър Харлан, налага се тя да бъде третирана строго. Но трябва да свикнете с това.
Странна тъга пропълзя по кръглото лице на възрастния мъж, но почти веднага изчезна.
— Да, свикнал съм с подобно нещо. Може би силната й воля ще даде по-добри резултати при Клайв, а не както с последното момиче, което… Няма значение.
— Клайв? — прошепна тя, страхувайки се да чуе отговора на въпроса си. — Клайв е вашият син?