Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
— Меланжите?
— В Апалачия. Групите с тройна расова принадлежност. Наистина удивителна история — продължи Уилсън, — защото са правени проучвания на митохондриалната ДНК и…
— Господин Уилсън?
— Да?
— Всичко това ми звучи като празни приказки.
— О… — каза той с вид на дълбоко разочарование.
Тя се усмихна и му върна паспорта. Тормозът продължи и на митницата, но без последствия. Служителят прерови основно багажа му, но не откри нищо. Уилсън беше изгорил паспорта на Д’Анкония в Цюрих, а акциите беше изпратил с „Федекс“ във Вегас, откъдето щеше да си ги прибере в близките дни.
Прибереше ли ги, щеше да си открие банкова сметка в Рино. После щеше да изтегли кредит, използвайки акциите като гаранция. Вероятно би могъл да се спогоди с банката за кредит на стойност осемдесет процента от стойността на акциите, което правеше близо три милиона долара. Банката щеше да задържи акциите, но нямаше да ги продаде — което беше супер, защото така нямаше да попаднат в ничие полезрение.
Седнал в „Адмиралс Клуб“ с чаша първокласно уиски в ръка, Уилсън чакаше да обявят полета му за Вегас и размишляваше върху всичко, което беше преживял напоследък, и за хората, които не го бяха преживели. Бободжон и Хаким, Зеро и Халид, хлапето в диамантената мина. „Животът е гаден, помисли си той, а когато свърши, те заравят в земята.“
20.
Рей Коваленко седеше в офиса си в американското посолство на Гросвийнър Скуеър, четеше и препрочиташе с чувство на бездънен ужас резултата от изследването със скенер. Изследвали го бяха — по негово настояване — три дни след като беше научил, че на най-добрия му приятел Анди, чийто рожден ден беше само два дни след неговия, е била поставена диагноза метастазирал рак. Черен дроб, бели дробове, панкреас, дебело черво. А Анди се беше чувствал съвсем добре! Мили Боже, цялото ти тяло може да сдава багажа, а ти дори да не подозираш.
Свързал се бе моментално с личния си лекар и настоя за скенер на цялото тяло въпреки мнението на лекаря, че това само би го подложило на ненужно облъчване, а и често давало нееднозначни резултати. Фалшиви позитивни данни и други такива, които водели до ненужни процедури.
Вторичният преглед при личния му лекар беше след няколко дни, но копие от доклада беше пристигнало от лабораторния център с тазсутрешната поща. Коваленко му хвърли един поглед, усети как кръвта се отцежда от главата към обувките му и набра трескаво номера на лекаря си.
— Имам калцирани грануломи в дробовете!
— Нищо притеснително…
— Нищо притеснително? Ами тази… нодуларност в черния ми дроб! И тя ли е безобидна?
— Е — каза лекарят, — не точно „безобидна“, но…
— И лезия! Имам лезия в единия бъбрек!
— Е, това може да означава какво ли не.
— Какво ли не?!
— Или нищо. При скенерите е така — каза му лекарят. — Показват всякакви отклонения, които най-често не означават нищо.
Стомахът на Коваленко се сви на топка. И си остана така. През целия ден.
Програмата на ФБР за аташета легати обхващаше петдесет и три офиса по целия свят, в които работеха повече от сто и петдесет специални агенти, един от които беше Рей Коваленко. Всеки „легат“ беше част от националния екип в посолството. Най-важната задача на Коваленко беше да работи с ЦРУ и британските разузнавателни агенции по посока „предотвратяване, прекратяване и разследване на терористични атаки“.
Телефонът иззвъня. И още веднъж. Коваленко остави неохотно доклада от изследването („умерена атеросклероза на торакалната аорта!“) и вдигна слушалката.
— Да, Джийн? — Беше я помолил да не го свързва с никого. — Дано е нещо важно.
— От Берлин е. Господин Спагнола. Казва, че е спешно.
Като капак на тревогите покрай резултатите от скенера Коваленко го мъчеше махмурлук и пулсираща болка зад очите, която стигна нови висини на непоносимост при думата „спешно“. И това само заради две чаши червено вино! Изкашля се, натисна копчето на телефона и превключи гласа си на приятелски режим:
— Здрасти, Джоуи. Какво става?
— Помниш ли онзи тип, когото го застреля колегата от СЗК?
Коваленко примигна. При определени пози усещаше болка в долната част на гърба. Сигурно от лезията. Спомни си. И въздъхна. Бободжон Симони. Можеше да се превърне в златна мина. Само че германците осраха пейзажа.