Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Още преди да се обърне и да си тръгне, тя се изправи, изтегли светкавично сабята изпод завивката и опря острието на гърлото му.
— Не мърдайте! — Изправи се на колене, острието на сабята се плъзна нагоре и Кемерън също трябваше да повдигне брадичката си. Скай се усмихна триумфално. — Ще приключим този разговор, когато аз поискам, сър. Предлагам да започнем отначало. Вие нямате право да пристъпяте този праг. Заедно с баща ми вие измъдрихте този коварен номер и сега си въобразявате, че сме мъж и жена. Е, аз твърдя, че не сме съпрузи и по тази причина присъствието ви в моята каюта е абсолютно неприемливо. Вярно е, че ме спасихте от пиратите. Но също така е вярно, че не сте ни на йота по-добър от тези бандити. По време на сблъсъка ви със Стайкс вие проявихте точно такава безскрупулност, с каквато се отличава и вашият братовчед. И двамата сте еднакво арогантни, и двамата сте готови всеки миг да нарушите приетите нрави, обичаи и човешка порядъчност.
Хладните очи на лорд Кемерън се присвиха.
— Мадам, наистина съжалявам, че имате такова лошо мнение за мен. Това обаче ни най-малко не намалява валидността на брака ни. А крайно враждебното ви отношение само затвърждава решимостта ми да задържа в свое владение това, което и без друго ми принадлежи. За добро или зло, вие сте обвързана с мен завинаги. Помислете отново върху това.
Скай се разсмя, невярваща на ушите си. Та този мъж бе в нейна власт — как си позволява изобщо да я заплашва.
— Заслужавате да пробода гръкляна ви, милорд.
— Бихте могли да го сторите, разбира се. Най-добре ще бъде да се заемете с това дело незабавно, защото в противен случай ще съжалявате цял живот.
— Изобщо нямам намерение да ви убивам, сър. Вместо да умрете, по-добре напуснете веднага каютата ми.
— Не и без сабята си.
— Е, това точно няма да стане. Както виждате, държа сабята ви в ръцете си.
— Вече не я държите…
Той явно разбираше, че Скай е неспособна да извърши убийство. В своя триумф тя забрави за светкавичните реакции на мъжа срещу нея. Във всеки случаи, в този момент острието на сабята вече бе насочено към гърдите и.
— Както виждате, милейди, сега сабята се намира в моите ръце — отбеляза той с делова усмивка.
Бавно и предпазливо тя приседна на пети, като не изпускаше Кемерън от погледа си. Усмивката все още не слизаше от лицето му, така както и стоманеното острие — от нейните гърди. Съвсем спокойно се зае да срязва дантелените ширити на нощницата и не след дълго тя се свлече на земята. Изпитателно започна да разглежда Скай под светлината на лампата, но в сребристосивите му очи не можеше да се открие нито какво мисли, нито какво чувства. Тя изобщо не бе наясно дали я желае истински. Острието на сабята докосваше кожата й. За свое огромно удивление установи, че тялото й реагира по много особен начин. Зърната на гърдите й се надигнаха, дишането се ускори, а бясното пулсиране на вратната жила не можеше да остане незабелязано.
— Кучи син! — изсъска тя, съзирайки в погледа му сатанинска злост, и блъсна сабята встрани. Той не се възпротиви и я остави да падне на пода. През това време Скай се опитваше да прикрие гърдите си с остатъците от нощницата. — Беше почти нова нощница! — проплака тя.
— Мое задължение е да ви храня и обличам, следователно ще ви я заменя с нова. Струваше си все пак да я съсипя…
— Какво безсрамие от ва…
— Сега вече разбирам, защо Сокола ви е пуснал, без да поиска дори пени откуп. — При тези думи той се ухили, обърна се и се накани да си тръгва.
Ако в този миг разумът не бе напуснал Скай, тя непременно щеше да остави Кемерън да си тръгне безпрепятствено. Но гневът надделя, тя скочи от леглото и го заудря с юмруци по гърба.
— В това, което казвате, няма нищо смешно. Категорично отказвам да бъда ваша съпруга. Затова настоявам незабавно…
Трябваше обаче да замлъкне, защото той я извърна към себе си и я притисна в обятията си.
— Престанете най-сетне да ме дразните — освен ако не сте решили още тази нощ да докажете, че сте моя жена.
Усети силата на мускулите му, притискащи голите й гърди, и твърдите, опънати бедра, опрени в нейните. Разтрепери се цялата. Горещи вълни заобливаха тялото й. Срамът и унижението накараха кръвта й да избуи по бузите. Поиска да умре на място. Не бе искала да принадлежи нито на единия, нито на другия. Но първия разкри пред нея сладките тайни на страстта, а сега и вторият я изкусяваше със същите сребристосиви очи. Трябва да се противопостави с всички сили.
— Моля ви! Съжалявам много. Пуснете ме.
Ръцете му бавно-бавно се отпуснаха. Погали с пръсти голата плът, докато тя се опитваше да прикрие гърдите й с остатъците от нощницата.