Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Той направи пауза и мълчанието му породи в нея странни чувства — страх, гняв, и за неин най-голям ужас, надежда и трепетно очакване.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Той я пусна, вдигна покривката от пода и наметна с нея раменете й.
— Що се отнася до вас, мадам… може би трябва да се върнете сега в каютата. Следобедът бе напрегнат, а ми се е събрала и доста работа. — Тя го погледна втренчено, загубила дар-слово, а той продължи: — Наистина ли повярвахте, че съм толкова жесток? Е, може би наистина се поувлякох в гнева си. Но при вида на пиратски флаг ставам малко нервен и, да си призная, когато това животно ви награби с мръсните си лапи, сърцето ми се качи чак в гърлото. После обаче всичко си дойде на мястото. Дейви е чудесно, храбро момче. Сигурен съм, че един ден от него ще излезе първокласен моряк. А сега, скъпа моя…
Скай все още мълчеше. Той я хвана под ръка и я заведе в нейната каюта. Междувременно ваната бе изчезнала, а на тоалетната масичка горяха няколко лампи. Тя продължи да мълчи. Лорд Кемерън се поклони ниско и се оттегли.
Какъв странен мъж… Тя седна объркана на леглото. Може би наистина не е трябвало да излиза на палубата. Да, но толкова се изплаши от пожара, че… А после влетя направо в ръцете на пирата. Точно както до бреговете на Ню Провидънс, когато искаше да избяга от Сокола — тогава се натъкна не на друг, а на Логан.
Сокола… Скай искаше за задържи в паметта си всички сладки спомени, но те някак избледняваха, смесваха се с образа на братовчед му — нейния съпруг.
Стана и горещо, когато си спомни пламенната целувка на Кемерън. Той също разголи раменете й — но не за да ги бичува, а за да притисне устните си в тях, нежно и деликатно…
Не, в действителност този човек бе несломим и коравосърдечен. Нежността, деликатността — това не бе нищо друго освен фасада. В никакъв случай не биваше да остане негова съпруга. Дължеше му наистина благодарност, по нищо повече. Изтегна се изтощена на леглото и се зави плътно със завивката.
В каютата влезе някакъв моряк с поднос в ръце и Скай се стресна. Вечерята се състоеше от прясна риба и зелени пиперки. Не сметна за необходимо да се облича специално за случая. Съблече разкъсаната риза и се пъхна в обвезана нощница с фини дантели.
Тя забеляза рома на масата, взе го и отпи глътка. Алкохолът я загря и й помогна да заспи по-лесно. Отново засънува Боун Кей. Любимият излиза от водата и върви към нея. Яркото слънце огрява неговите голи рамене. Но с всяка следваща крачка той все повече и повече се превръща в друг човек — в съвсем определено властен, уверен в себе си лорд. Насън тя не бе наясно със себе си — дали да избяга с викове, или пък да го приеме с разтворени обятия?
Тялото й подскочи и тя се събуди. Развиделяваше се, а лампите бяха почти изгаснали. В коридора някой изруга тихо. Нима искаше да нахълта при нея? Скочи бързо от леглото, вдигна сабята на лорд Кемерън от пода и отново се пъхна под завивката. Сърцето й заби бясно.
Вратата се отвори почти безшумно. Скай лежеше напълно неподвижно — не смееше дори да диша. Престори се на заспала и започна да наблюдава пришълеца през клепки.
Широкоплещестата фигура на лорд Кемерън изпълни рамката на вратата и се отправи към леглото. Завивката се бе свлякла от раменете й и когато той протегна ръка, за да я завие, тя изписка тихо. Отвори очи и го погледна втренчено.
— Не се безпокойте, мадам — успокои я той. — Извинете, че наруших съня ви.
— Нямате право да влизате тук — промърмори тя с неприязън.
— Разбира се, че имам това право. Но нека сега не спорим. Скоро пристигаме у дома.
— Уйлямсбърг е моят дом.
— Милейди, вашият дом представлява чудно хубава къща на полуострова, построена с кръв, пот и сълзи. Мисля, че е много некрасиво да ме обиждате по този начин.
— Не съм ви обиждала.
— О, обидихте ме. А сега си починете още малко.