Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
След около час ги покани на масата. Слънцето силно прежуряше на хоризонта, което й напомняше, че времето й с Кел изтичаше. А дали не беше изтекло вече? Скоро ли щяха да тръгват?
За да отпрати страховете си, Рейчъл умишлено поддържаше разговора. Беше й невероятно трудно, като се имаше предвид що за хора бяха тези мъже, но най-накрая улучи подходящата тема.
— Кел ми каза, че сте женен, господин Съливан.
Той кимна. Лицето му едва доловимо се оживи.
— Джейн е съпругата ми — обясни, сякаш всички познаваха Джейн. Суровото му лице, осеяно с белези, придоби гордо изражение. — Имам близнаци. На шест месеца.
Кел отново се развесели.
— Не знаех, че във фамилията ти имате близнаци, Грант.
— Нямаме — изсумтя Съливан. — Нито в семейството на Джейн. Дори проклетият лекар не знаеше. Тя изненада всички ни.
— Не е необичайно — вметна Кел и двамата си размениха по усмивка.
— По дяволите, започна да ражда две седмици преждевременно по време на една снежна буря. Пътищата бяха затворени и не можах да я закарам в болницата. Наложи се сам да я израждам. — За миг в погледа му се появи отчаяние и по челото му блеснаха капчици пот. — Близнаци — глухо рече той. — По дяволите. Казах й да не ми причинява това втори път, ама нали познаваш Джейн?
Кел се засмя на глас. Рейчъл изтръпна от удоволствие.
— Следващият път сигурно ще има тризнаци.
Съливан го погледна яростно.
— Не си го и помисляй — измърмори той.
Рейчъл поднесе към устата си вилицата с навити спагети.
— Според мен Джейн не е виновна, че е родила близнаци и че е валял сняг.
— Логически погледнато, така е — призна Съливан, — обаче логиката отсъства, появи ли се Джейн.
— Къде се срещнахте?
— Отвлякох я — каза той нехайно, при което Рейчъл ахна, тъй като не последва обяснение.
— Как се измъкна от нея? — попита Кел и с въпроса си провокира още един яростен поглед.
— Не беше лесно, но тя не може да остави децата — Съливан се облегна на стола. — Ще трябва да дойдеш с мен да обясниш.
Кел се смути, ала после се отпусна, а накрая се усмихна.
— Добре. Искам да те видя с бебетата.
— Вече пълзят. Трябва да внимаваш къде стъпваш — рече гордият татко и се усмихна на свой ред. — Казват се Дейн и Даниел, но убий ме, не мога да ги разпознавам. Джейн предлага да ги оставим сами да решат, когато пораснат.
Тримата се спогледаха и Рейчъл безпомощно преглътна. Кел се изкашля. Сякаш синхронизирали движенията си, и тримата поставиха вилиците си на масата, хванаха се за главите и се разсмяха.
Чарлз четеше доклада за Рейчъл, набързо написан от агентите, и намръщен разтъркваше челото си с пръст. Според агент Лоуъл и агент Елис, Рейчъл Джоунс беше красива, ала обикновена жена, въпреки че Елис бе омаян от нея. Въобще жените го омайваха, така че нямаше нищо необичайно. Проблемът беше в това, че според доклада тя беше всичко друго, но не и обикновена. Имаше добро образование, доста беше пътувала, беше жена с многостранни таланти, ала отново проблемът беше някъде в дълбочина. Тя беше разследваш репортер с необикновен талант, самообладание и издръжливост, което означаваше, че знаеше много повече от обикновените хора за неща, които не добиваха публична гласност. Според досието й беше постигнала големи успехи в своята област. Съпругът й беше убит от бомба в кола, предназначена за нея, през времето, когато се заела да разследва връзката на влиятелен политик с нелегалните наркотици. Вместо да се оттегли, както биха постъпили много хора, Рейчъл Джоунс се разровила и доказала не само участието му в незаконно пренасяне на наркотици, но и връзката му със смъртта на съпруга й. Понастоящем този политик излежаваше доживотна присъда.
Това не беше жената, която Лоуъл и Елис описваха. Ала Чарлз не намираше обяснение защо тя създаваше подобен имидж. Сигурно имаше причина, но каква? Защо искаше да ги измами? За забавление или имаше по-сериозен мотив?
Чарлз не се учудваше, че бе излъгала. Повечето хора лъжеха. В професията му беше необходимо да лъжеш. Ала не му харесваше, че не разбира защо, тъй като причината за дадено нещо всъщност беше същината му.
Сейбин бе изчезнал, вероятно бе мъртъв, въпреки че Чарлз не беше убеден. Не бяха открили никакви следи от него, нито хората на Чарлз, нито риболовните траулери, нито туристическите корабчета, нито законните власти. Лодката му бе експлодирала и трябваше да има някакви човешки останки, след като Сейбин е бил на борда. Единственото обяснение беше, че се бе гмурнал под водата и се бе насочил към брега. Почти невъзможна беше мисълта, че бе успял, при положение че е бил ранен, обаче това беше Сейбин, а не някой обикновен човек. Той със сигурност се бе добрал до брега, но къде? Защо не се появяваше? Никой не беше открил ранен мъж, в полицията нямаше сведения за човек с огнестрелни рани. Болниците в района не бяха приемали такова лице. Просто бе изчезнал като дим.