Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Докато го наблюдаваше как почесва Изида зад ухото, младата жена за пръв път се запита дали той не намира живота им малко скучен. Престоят му в Лондон се бе ограничил до болницата и нейната къща.
— Искате ли днес да се поразходим с файтона? — попита тя.
— С удоволствие.
— Аз ще го карам и ще бъда безкрайно недоволна, ако се вкопчите в седалката, мърморейки по адрес на вятърничавите и лекомислени жени, които карат карети и файтони — рече тя с престорено заплашителен тон, доволна, че се бе досетила да предложи разходката.
— Всеки, който се е сблъсквал лице в лице с императорската гвардия на Наполеон, е привикнал към предизвикателствата — отвърна й той с искри в очите.
Тя се усмихна, наслаждавайки се на остроумието му. Още преди години трябваше да си осинови брат.
Беше слънчев августовски ден. Докато файтонът се движеше през парка към реката, лекият вятър носеше не особено приятните градски миризми. Щом стигнаха в Челси, Джослин спря файтона пред конюшнята. Беше силно впечатлена, че майорът не прояви любопитство по отношение целта на пътуването. Бе спокоен.
— Искам да ви покажа любимото си място в околностите на Лондон — обясни милейди, когато един коняр излезе от конюшнята, за да отведе конете.
Дейвид скочи от седалката и заобиколи към нейната страна, за дай помогне да слезе. Тя пое ръката му, но в този миг полъхът на вятъра вдигна полите й до глезените. За миг загуби равновесие и полетя към него.
Дейвид я хвана преди тя да издаде звук, а сетне внимателно я пусна върху тревата. За кратко останаха притиснати един в друг и тя усети уханието на лавандула, което се разнасяше от тъмносиньото му сако.
Джослин почувства силата и топлината на тялото му, чу ударите на сърцето му. Мислите й се върнаха към онази нощ на балкона, когато я целуна. Споменът за устните му, за трескавата топлина на тялото му бе толкова ярък, че тя се смути да не би той да отгатне мислите й.
— Да не би да проверявате доколко съм се възстановил? — с игрив тон прошепна той в ухото й.
Тя се изчерви и отстъпи засрамено назад.
— Дори и да е така, вие издържахте изпита с отличен, майоре. Само преди няколко дни щяхме да се озовем на земята, ако се бях препънала така.
— Хубаво е, че този път успях да ви спася. — Дейвид се наведе, за да вдигне бастуна, който бе паднал, докато я хващаше. — Разбира се, щеше да бъде много по-впечатляващо, ако ви бях спасил от банда скитници, но тъй като не се виждат такива, ще се задоволя да ви предпазвам от падане.
Младата жена реши да не мисли за странната реакция на тялото си.
— Трябва да вървим надолу по този път, покрай жълтата тухлена стена.
— Това частно имение ли е? — попита Ланкастър, когато се спуснаха по пътя.
— Сега ще разберем. — След няколко минути се озоваха пред входа на имението. Месингова табелка гласеше: „БИЛКОВА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА КЪМ ЛОНДОНСКОТО ДРУЖЕСТВО НА ФАРМАЦЕВТИТЕ, 1686 г.“
— Това е ботаническата градина в Челси — обясни тя, докато натискаше звънеца. — Собственост е на почитаемото дружество на аптекарите. Тук се отглеждат билки, лечебни растения и храсти от цял свят, с цел откриването на нови лекарства.
Появилият се пазач поздрави Джослин като стар познат. Когато се озоваха вътре, тя поведе Дейвид към реката, която се извиваше покрай имението.
— Билковата градина не е отворена за посещения, но приятел на баща ми, член на Кралското дружество, веднъж ме доведе тук. Обиколката ми достави такова удоволствие, че той издейства разрешение да наминавам, когато пожелая.
Градината се простираше приблизително на двайсетина декара, а необичайната флора я правеше да изглежда екзотична. Разходиха се по ветровитите пътеки, възхищавайки се на редките растения и дървета като ливански кедър например, растящи покрай шлюза на Темза, и алпинеума, изграден от ирландски скали. Седнаха на пейка под сянката на статуята на сър Ханс Слоун, един от първите дарители, подпомагали създаването на градината.
Джослин, напълно успокоена, вдъхваше с наслада непознатите аромати на редките растения.
— Нали е чудесна ботаническата градина? Повечето от растения не могат да бъдат открити другаде в Англия.
— Не бях чувал за това място. Както доктор Кинлок разширява границите на хирургията, така фармацевтите разширяват границите на медицината — замислено изрече Дейвид. — Точно сега никак не искам да си спомня за опиума, но не може да се отрече, че това лекарство е донесло облекчение на милиони хора. Кой знае какви други чудесни лекове могат да бъдат създадени от билките тук?