Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„Стига вече, Макгрори! Куршумът е онова заостреното нещо, което излиза от цевта, след като се чуе «Бум». Това, дето го гледаш, е гилза“.
— Господин посланик, това, което държите, е гилза, не куршум — поправи го Ордьонес. — Но е наистина специална.
„Сега вече мога да кажа със сигурност, че ми допадате, при това много, главен инспектор Ордьонес. Вие сте опасен човек, въпреки това ви харесвам“.
— И кое му е специалното? — попита Макгрори, без да крие, че не му е приятно някой да го прекъсва.
— Погледнете печата, господин посланик — насочи го Ордьонес.
— Добре — отвърна Макгрори и отново погледна инспектора. Очевидно очакваше той да му посочи печата, защото не разбираше за какво точно става въпрос.
— В основата на гилзата е, в пликчето, господин посланик — насочи го Ордьонес.
„Тесният край, господин Надут пуяк, онзи, на който няма дупка“.
Макгрори сви устни, целят пребледнял.
„Ако ни излезе късметът, той ще демонстрира пред всички прословутата си ирландска избухливост. Дали заради тази злобна липса на търпимост няма да ме обвинят в непатриотично отношение?“
— Е, и? — попита Макгрори, стиснал пликчето с два пръста.
— На печата пише „LC 2004 NM“, господин Посланик — търпеливо обясни Ордьонес. — Видяхте ли го, господине?
— По дяволите, това май не го забелязах. Не огледах внимателно гилзата, защото знаех, че е от пушката на снайпериста. Опитваш се да замажеш нещата, а това не е никакво извинение. Дарби каза, че хлапето е стреляло само два пъти, защо тогава не са прибрали и двете гилзи? Възможно ли е една пиклива гилза да скапе всичко?
Макгрори кимна.
— Ако греша — продължи Ордьонес, — моля да ме поправите, но от печата съдя, че гилзата е излязла от американския завод за муниции в Лейк Сити — не се ли намираше в Юта? — през 2004 година. NM13 означава „Национално състезание“, което ще рече, че при направата на муницията е вложена много повече прецизност от обикновено, защото е била специално за снайперския кръг от състезанието.
Макгрори го погледна, ала не каза нищо.
— Подобни гилзи не са често срещани, господин посланик — продължи Ордьонес. — Доколкото разбрах, те дори не се използват от американската армия. Единствените, които ги използват, са участниците в състезанието. И снайперистите. При това не всички снайперисти, а само снайперистите на Специалните части.
— Струвате ми се доста добре запознат с въпроса, господин главен инспектор — обади се посланикът.
— От вчера наистина съм запознат — усмихна се Ордьонес. — Обадих се в нашето посолство във Вашингтон и те звъннали във вашия Пентагон. Нямам представа с кого са говорили там, но служителят е бил изключително изчерпателен. Те обяснили, както ви казах преди малко, че мунициите нито се раздават, нито се продават, използват се единствено от състезателите. И от снайперистите на Специалните части. Не е имало свръхпроизводство, което да бъде предложено на пазара или на чуждо правителство.
— Да не би да намеквате, господин главен инспектор — попита с леден глас Макгрори, — че снайперист от Специалните части на американската армия по някакъв начин е свързан с клането в имението?
— Просто обяснявам, господине, че ми се струва изключително необичайно…
Възмущението, нахлуло у посланика, заличи всички изисквания на дипломацията.
— Защото, ако намеквате подобно нещо — прекъсна го отново Макгрори, този път поруменял от гняв, с блеснали очи, — позволете ми да ви кажа направо, че подобни намеци — дори самата мисъл за подобен намек — е обидна и долна.
— Господин посланик, сигурен съм, че главен инспектор Ордьо… — започна заместник външният министър Алварес.
— Оставете ме да довърша, сеньор Алварес — сряза го Макгрори. — По всички правила на дипломацията, посланикът е представителят на правителството в страната, където е акредитиран. Никой държавен служител не би направил и крачка — това включва и военните — без знанието и одобрението на посланика. Не мога да повярвам, че не сте запознат с този въпрос, господин Алварес.
— Освен това, фактът, че сте се свързали директно с Пентагона, след като сте разговаряли с посланика си във Вашингтон, намеква, че аз разполагам със сведения за инцидента, които не съм искал да споделя с вас. Все едно че обвинявате мен, следователно и правителството на САЩ, не само че провежда нелегална операция, ами че лъже. Това е изключително грозна обида, заради която незабавно ще се отнеса към държавния секретар.
— Господин посланик, аз… — започна Алварес.
13
National Match — национално състезание — (Б.пр.)