Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Абсолютно същият.
— Майк, защо не ми каза, че е от екипа на секретар Кохън?
— Защото не знаех — призна Макгрори.
Силвио стисна замислен устни, но не каза нищо.
— Има и нещо друго във връзка със специален агент Юнг — продължи Макгрори. — Същия ден — всъщност през нощта, когато телата са били открити в именито, което се оказа на Лоримър, ми позвъни заместник-директорът на ФБР, за да ми съобщи, че се налагало да отзоват Юнг във Вашингтон, че той вече бил напуснал Уругвай.
— Обясни ли защо се налага?
— Говорехме по необезопасена, затова той каза, че не искал да навлиза в подробности. Останах с впечатление, че Юнг трябвало да се яви като свидетел на някакъв процес. Каза, че щял да ми позвъни от обезопасена линия, но повече не ме потърси.
Силвио отряза нова хапка от пържолата си, оваля я в соса и я лапна. След като преглътна, попита:
— А ти опита ли се да му позвъниш?
— Имах намерение да се обадя днес сутринта, когато пристигна съобщението, но тогава разбрах, че заместник-министър Алварес се е обаждал на шефа на мисията и е поискал да се отбие, за да пият кафе.
— Струва ми се, че е искал да проведе неофициален разговор — отвърна Силвио.
— И аз така си помислих. Затова, когато пристигна, му казах, че Тиодор е настинал и аз ще пия кафе с него.
— Какво искаше?
— Водеше главен инспектор Ордьонес от „Вътрешен отдел“ — продължи Макгрори. — Инспекторът отговаря за разследването на убийствата в имението. След като се опитаха да шикалкавят известно време, той почти ме обвини, че съм бил наясно, че в престрелката са участвали „Зелени барети“, а аз съм скрил от него.
— А те участвали ли са? — попита Силвио.
— Дори да са участвали, нямам представа.
— А като посланик би трябвало да си уведомен, нали така?
— Би трябвало, Силвио. Ние сме висшите представители на американската власт в тази страна и никакви действия от страна на правителството не би трябвало да се провеждат без нашето съгласие и одобрение.
— И според мен е така — съгласи се Силвио. — А той защо е решил, че са замесени „Зелени барети“?
— Разполагаше с две неща — започна да обяснява Макгрори. — Първото беше — не знам как му казвате — онова, което остава, след като гръмне оръжието.
— За куршума ли говориш? — попита Силвио.
— Не, за другата част. Метално парче, приблизително толкова голямо.
Той разтвори пръсти, за да покаже големината на гилза.
— Струва ми се, че говориш за гилзата — сети се Силвио.
— Точно така.
— Какво толкова са открили по гилзата?
— Била някаква специална, от онези, които ги използвали единствено снайперистите в американската армия. А той разбрал, след като позвънил на уругвайския посланик във Вашингтон, който пък се обадил в Пентагона и там любезно разяснили какво става. Изобщо не са ме потърсили за съдействие. А когато едно чуждо правителство иска нещо от американското правителство, би трябвало да минат през посланика.
— Значи на базата на гилзата са решили, че са замесени наши „Зелени барети“. Нещо не се връзва.
— Освен това са открили, че е бил използван хеликоптер. Хората са чули, че наоколо лети хеликоптер, а после открили следи от ските — онези тръби отдолу, нали така се казват? — в някаква нива наблизо, където очевидно са презаредили. Ти имаш ли хеликоптер?
— Аз имам самолет — военният аташе разполага със самолет, армейски „Кинг Еър“ — намира се на Кампо Майо, но нямаме хеликоптер. „Кинг Еърът“ ни излиза толкова солен, че през повечето време стои, без да се използва.
„Как става така, че военният аташе на Силвио разполага със самолет, помисли си заядливо Макгрори, а моят няма!“
След това продължи разказа си:
— Според тях, който и да е оставил труповете, е разполагал с хеликоптер. Решили са, че е хеликоптер на „Зелените барети“.
— Може би просто стрелят на сляпо — предположи Силвио. — Сигурно са станали нетърпеливи. Убити са хора и очевидно не могат да разберат кой е отговорен.
— А ти имаш ли представа каква е причината за това клане?
Силвио поклати глава, отпи глътка вино и заяви:
— Искам да знам какво е правил този тип Лоримър с фалшивата самоличност в Уругвай. Ти имаш ли представа?
Макгрори поклати глава.
— Не, аз… опа, забравих да ти кажа. Лоримър е разполагал с цяло състояние — шестнайсет милиона долара — пръснати в няколко уругвайски банки. Парите са били изтеглени — ако трябва да сме точни, прехвърлени с трансфер в някаква банка на Каймановите острови — на следващия ден, след като е бил убит. Парите са минали през национална банка „Ригс“ във Вашингтон.