Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Разбира се — потвърди Алварес. — Както кой е убил господин Лоримър, така и кой е отговорен за смъртта на непознатите в имението „Шангри-Ла“.
— Полагаме всички усилия — продължи Ордьонес. — Струва ми се, че е крайно време да стигнем до нещо. Лошото е, че тази работа отнема много време, затова ще сме ви много благодарни за помощта.
— Засега обаче не разполагате с нищо, така ли? — попита посланикът.
— Разполагаме с няколко следи, които ще се окажат ценни — похвали се Ордьонес. — Първо, вече сме убедени, че е имало хеликоптер.
— Хеликоптер ли? — намеси се Хауъл.
— Да, хеликоптер — потвърди Ордьонес. — Недалече от имението открихме варели със самолетно гориво. Наоколо има следи… как се казваха онези неща, на които стъпват хеликоптерите?
— Не знам — призна след малко Макгрори.
— Ски — обади се Хауъл и Макгрори го стрелна злобно.
— Точно така — кимна Ордьонес. — По земята има следи, които със сигурност са от хеликоптер. Това ще рече, че хеликоптерът е пътувал отдалече, а горивото е било оставено там, преди да пристигне.
— Откъде може да дойде хеликоптерът? — попита Хауъл. — От Бразилия ли?
— Или от Бразилия, или от Аржентина — отвърна Ордьонес. — Може да е и от Монтевидео. Само че аз клоня към Аржентина.
— Защо? — намеси се отново Макгрори.
— Защото варелите са оттам — обясни инспекторът. — Това съвсем не означава, че хеликоптерът е от Аржентина, само че горивото е доставено оттам. Хеликоптерът съвсем спокойно може да е дошъл от Бразилия, както вие предлагате.
— И не успяхте да идентифицирате нито едно от телата, така ли? — настояваше посланикът.
— Единственото, което успяхме да научим за телата, е, че са положени всякакви усилия, за да не можем да ги идентифицираме. Не носят нищо, което да ни насочи кои са, а от дрехите са премахнати всички етикети. Взели са под наем мерцедес „Трафик“ на летището в Караско…
— Не трябва ли да покажете кредитна карта или шофьорска книжка, за да вземете под наем кола? — попита Хауъл. — И паспорт?
Макгрори отново го погледна злобно.
„Когато цялата тази работа приключи, ще ми изнесе лекция, че подчинените нямат право да се обаждат, освен ако посланикът не им е разрешил.
Извинете, господин посланик, но ми се стори, че няма да проявите никакъв интерес, а може да се окаже много полезно да разберем кои са нинджите и откъде са се появили“.
— И двете — потвърди Ордьонес. — Автомобилът е бил даден под наем на сеньор Алехандро Х. Гастор от Мадрид, който е представил испанския си паспорт, испанска шофьорска книжка и дебитна карта „Мастъркард“, издадена от „Банко Галиция“ в Мадрид. Испанският посланик научи, че нито паспорт, нито шофьорска книжка са били издавани на човек Алехандро Х. Гастор, че адресът на шофьорската книжка е на „Макдоналдс“.
— Много интересно — обади се Хауъл.
Помисли си: „Ордьонес си го бива. Питам се дали някой е забелязал моята кола там? Ами «Юкона» на посолството в Буенос Айрес, който е прекарал горивото? Нали му сложихме аржентински номера? Затова ли Ордьонес «клони към Аржентина». Затова ли е решил, че хеликоптерът е дошъл оттам?“
— Също и това. — Ордьонес подаде на Хауъл малко пластмасово пликче, запечатано отгоре. Вътре бе прибрана използвана гилза.
— Това е една от гилзите, които открихме в имението продължи Ордьонес. — Бяха общо сто и две, четирийсет и шест от 9 мм, седемдесет и пет .223 и тази.
— Прилича ми на „Уинчестър“ .308 — сподели Хауъл, докато оглеждаше гилзата през плика, след това го подаде на Макгрори и посланикът го завъртя внимателно между пръстите си.
Хауъл го наблюдаваше и се опитваше да прикрие колко се забавлява. „Господин Надут пуяк няма представа какво държи“.
Ордьонес не отговори веднага, след като чу забележката за .308.
Вместо това подметна:
— Деветмилиметровите са израелско производство. .223 са на американската армия. Това, разбира се, означава, че няма начин да разберем нищо полезно нито от 9 мм, нито от .223. Не можем и да разберем нищо за оръжията, които открихме на местопрестъплението, защото всички автомати „Мадсън“ са датско производство. Открихме пет автомата, а мъжете в черни гащеризони бяха шестима. Има следи, които подсказват, че нещо — по всяка вероятност шести „Мадсън“, но може да става въпрос и за друг вид оръжие — е било изтеглено изпод един от труповете на верандата.
— И двамата открити там са простреляни в главите. Един куршум се беше забил в стената…
— Нещо не разбирам — прекъсна го Макгрори. — Какво му е специалното на този куршум?