Ловците

Дяволите да го вземат! Трябваше да ми позвъни в мига, в който е приключил разговора със заместник държавния секретар! Още снощи е трябвало да ми се обади!“

Макгрори се надигна от синия кожен стол с висока облегалка и се отправи с бърза крачка към вратата на кабинета, все още стиснал листа в ръка.

— Сузана — нареди той, — незабавно искам да видя в реда, в който ги изброявам, един по един — господин Детуайлър, господин Монахан и господин Хауъл.

— Добре, господине — отвърна сеньора Обрегон.

Три минути по-късно сеньора Обрегон съобщи, че нито господин Детуайлър, нито господин Хауъл са дошли, а господин Монахан идва към кабинета му и попита дали да го въведе направо, или да го накара да изчака до нареждането на посланика.

— Да влиза — нареди Макгрори.

Монахан отвори вратата след няколко секунди.

— Искали сте да ме видите, господин посланик.

Макгрори му махна да влезе и посочи един от столовете пред бюрото.

— Много съм любопитен, Монахан, защо не си ми казал, че Юнг е в екипа на държавния секретар? — попита Макгрори.

— Какво?

— Ако не греша, вие отговаряте за всички специални агенти, нали? Не знаехте ли за положението на Юнг?

— На кой от двата въпроса да отговоря първо, господин посланик?

— Първо на единия, после на другия.

— Аз съм главният агент на ФБР тук, господин посланик, не съм ОСА.

— Каква е разликата?

— ОСА отговарят за специалните агенти — отвърна Монахан, след това уточни: — Това означава Отговорен специален агент.

— А ти не си такъв.

— Не, господине, аз съм главен агент. Бил съм на служба в Бюрото най-дълго. Никога обаче не съм назначаван като ОСА.

— Значи твърдите, че не отговаряте за останалите агенти на ФБР, така ли?

— Точно така, господине. Може да се каже, че отговарям за тях, тъй като съм главен агент. Но всъщност не е точно така, ако разбирате какво се опитвам да ви кажа.

— След като всъщност не отговаряш за агентите, Монахан, кой тогава отговаря?

В първия момент агентът му се стори учуден, след това отвърна:

— Вие, господин посланик.

Макгрори си помисли: „Копелето гадно! Той тъп ли е, или просто се прави на тъп?“

След това продължи с разпита.

— А специален агент Юнг за кого работи?

— Докато беше тук, работеше за вас, господине.

— Не за държавния секретар, така ли?

— Ако проследим веригата на командване, може и така да се каже — отвърна Монахан. — Досега не се бях замислял. Той работеше за вас, а вие работите за държавния секретар, нали следите мисълта ми? В този смисъл може да се каже, че работи и за държавния секретар.

Сеньора Обрегон надникна в кабинета.

— Господин Хауъл е тук, господин посланик.

Макгрори си каза: „Напълно безсмислено е да продължавам с тази работа“.

Обърна се към агента.

— Монахан, трябва незабавно да се срещна с господин Пауъл. Да си на мое разположение.

— Добре, господине.

— Сеньора Обрегон, поканете господин Хауъл — нареди Макгрори.