Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Чудесно. Някакъв любопитен тип се обажда на полицията — вероятно се бои жена му да не разбере какви ги е вършил. Е, човек не може да вземе повече от това, което му дават. — Мъри се усмихна. Имал беше случаи, които са се решавали и с по-малко данни от тези.
Вечерното движение по улиците беше натоварено и полицейските сирени не можеха с нищо да помогнат. Пътуваха с опънати нерви цели двадесет минути, докато изминат петте мили до „Тули стрийт“. Оуенс слушаше радиото и леко удряше с юмрук по меката дръжка на предната врата, докато хората му вече пристигаха при заподозряната къща. Накрая колата се стрелна по моста Тауър и зави надясно. Шофьорът я паркира на тротоара до две други полицейски коли.
Сградата беше триетажна, от тъмносиви мръсни тухли и се намираше в работнически квартал. В съседство имаше малка кръчма, където менюто за деня беше написано на черна дъска. Няколко от посетителите стояха до вратата с чаши бира в ръце и гледаха полицаите. Отсреща на улицата имаше още хора. Оуенс изтича до входа. Един детектив в цивилни дрехи го чакаше.
— Всичко е наред, сър. Заподозряното лице е арестувано. На последния етаж, в дъното.
Подполковникът забърза нагоре по стълбите, а Мъри го следваше по петите. Друг детектив ги посрещна на площадката на последния етаж. Оуенс измина оставащите десетина метра с жестока усмивка.
— Всичко е свършено, сър — каза Хайланд. — Ето го заподозряното лице.
Морийн Дуайър беше чисто гола, просната на пода с разтворени ръце и крака. Около нея имаше локва вода и следи от мокри стъпала, водещи към съседната баня.
— Тя се къпеше — обясни Хайланд. — Беше оставила пистолета си на кухненската маса. Никакви проблеми.
— Повикахте ли жена полицай?
— Да, сър. Изненадан съм, че още не е пристигнала.
— Движението е ужасно — отбеляза Оуенс.
— Имало ли е други хора с нея?
— Не, сър. Никой — отговори Хайланд. — Само това.
Долното чекмедже на единственото бюро в запуснатия апартамент лежеше на пода. В него имаше няколко блокчета, наподобяващи пластични експлозиви, детонаторни капсули и електронни часовникови устройства. Един полицай правеше опис, а друг снимаше цялата стая с фотоапарат „Никон“ със светкавица. Трети отваряше комплект за вземане на отпечатъци и веществени доказателства. Всяко нещо в стаята трябваше да бъде номерирано и прибрано за използване при поредното съдебно дело над терористи в „Олд Бейли“. Всички доволно се усмихваха освен Морийн Дуайър, която беше с лице, притиснато към пода. Двама полицаи с пистолети в кобурите стояха над момичето и гледаха без капка симпатия голото, мокро тяло.
Мъри стоеше на вратата, за да не пречи на никого, и наблюдаваше как работят полицаите на Оуенс. Нямаше много забележки. Заподозряното лице беше неутрализирано, зоната обезопасена и сега събираха веществените доказателства. Всичко протичаше като по устав. Забеляза, че на заподозряната не се разрешава да се движи. Жена офицер ще извърши претърсване по интимните места, за да е сигурно, че не „крие“ нещо опасно. Това беше малко неприятно за скромната мис Дуайър, но Мъри не мислеше, че съдията би се възпротивил. Морийн Дуайър беше добре известна бомбаджийка и имаше зад гърба си най-малко тригодишен опит. Преди девет месеца я бяха забелязали да се отдалечава от мястото на доста неприятна експлозия в Белфаст, вследствие на която загинаха четирима души и бяха ранени други трима. Не, не трябваше да се съчувства на мис Дуайър. След няколко минути един полицай сне чаршафа от леглото и го метна върху нея, като я покри от раменете до коленете. През цялото това време тя не мръдна. Дишаше учестено, но не издаваше никакъв звук.
— Това е интересно — каза един мъж. Издърпа някакъв куфар изпод леглото. След като провери да не е миниран, той го отвори и извади комплект с театрален грим и четири перуки.
— Хей, и аз имам нужда от такъв грим. — Жената полицай се мушна покрай Мъри и приближи до Оуенс. — Пристигнах по възможно най-бързия начин, подполковник.
— Давай — усмихна се Оуенс. Беше твърде щастлив, за да позволи нещо толкова дребно да го подразни.
— Разтваряй краката, милинка. Знаеш процедурата. — Жената си сложи гумена ръкавица. Мъри не гледаше. Това беше нещо, от което винаги се гнусеше. След няколко секунди ръкавицата беше свалена с плясък. Един полицай подаде на Дуайър дрехи, за да се облече. Мъри гледаше как заподозряната се облича така свободно, сякаш беше напълно сама — не, той си помисли, че ако е сама, тя би изразила някакви чувства. Щом приключи с обличането, един полицай щракна чифт белезници на китките й. Той информира Дуайър за правата й така, както го правеха американските полицаи. Тя с нищо не показа, че разбира думите. Огледа полицаите с абсолютно безизразно лице, на което не се четеше дори яд. Изведоха я, без да каже нито дума.