Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Не стреляйте. Дръжте оръжията си в готовност, но не мисля, че ще се наложи да ги използваме. Пускат ни да си вървим.
— Пускат ни да си вървим? — повтори Клаа-нуур, като се оглеждаше. — Не мога да повярвам.
— Не, просто още не са реагирали — подкрепи го Встии-суув. — Това е шансът ни, командире. Горещо ви препоръчвам да не го пропускаме.
Трр-мезаз отново погледна към коптера. Изпита странно чувство в основата на езика си. Техният командир ги оставяше да си вървят. Също както той преди четири завъртания бе позволил на техния сухопътен отряд да се измъкне.
— Не стреляйте — повтори той. — Това е заповед.
Хвърли последен поглед наоколо и тръгна надолу по стръмния склон.
— Да се връщаме при колата.
Разбира се, не му вярваха. Нито един от тях. Чак докато не потеглиха без никакви по-нататъшни инциденти и без следа от преследвачи.
Встии-суув заговори първи.
— Просто не мога да повярвам. — Той гледаше вражеския коптер, който все още стоеше неподвижно на мястото си. — Пуснаха ни да си вървим. Защо ще правят това, в името на всички осемнадесет свята?
— Може би ни връщат жеста, че не унищожихме техния отряд, когато можехме да го направим — предположи Трр-мезаз.
— С цялото ми уважение, командире, но това е много опасен начин на мислене — измърмори Клаа-нуур. — Това не са цивилизовани същества. Те са жестоки варвари и убийци. Прилагането на зхиррзхиански стандарти спрямо тях само ще ни доведе до задънена улица.
— Може би — каза Трр-мезаз. — А може би не. Те имат много високо развита технология. Би трябвало наред с нея да имат и някаква степен на цивилизованост. И ако връщането на жест е нещо, до което не са достигнали, тогава може да има и друга причина. Може би техният командир ни е пуснал по същата причина, поради която аз оставих отряда му — защото иска да разбере какво искаме да направим. Може би това ще го накара отново да ни пусне в своя територия. Ако приемем, разбира се, че ще получим нов резен от върховното командване.
— Или от Дхаа’рр — замислено промърмори Встии-суув.
Трр-мезаз се обърна към него, до някъде изненадан.
Встии-суув определено бе настроен враждебно спрямо идеята за втори резен от фссс-органа на Прр’т-зевисти и не го бе скрил по време на катеренето. А ето че сега отново повдигаше същия въпрос. При това не като прелюдия за спор — поне според тона му.
И изведнъж разбра.
— Видял си го. Нали?
— Така мисля — призна Встии-суув. — И вие ли?
— Също като тебе — кимна Трр-мезаз. — Видях нещо. Не съм сигурен какво.
— За какво става дума? — обади се Клаа-нуур. — Какво сте видели?
— Може би нищо — колебливо каза Встии-суув. — А може би… ами, може би видяхме Прр’т-зевисти.
Клаа-нуур стъписано местеше погледа си от единия на другия.
— Сигурни ли сте?
— Не, изобщо не сме сигурни — каза Трр-мезаз. — И затова желая това да си остане между нас. Повечето няма да ни повярват. Останалите ще помислят, че сме измислили историята по политически причини.
— Но въпреки това трябва да направим нещо, не е ли така? — попита Встии-суув.
— Разбира се — увери го Трр-мезаз. — По един или друг начин ще се върнем там, за да разберем какво става.
— Ще бъдем готови във всеки момент, командире — тържествено каза Встии-суув. — Можете да разчитате на нас.
Наистина можеше да разчита на тях, помисли си Трр-мезаз. Онези недоверчиви и подчиняващи се с неохота воини, които тръгнаха с него, още по-недоверчивите му спътници, които се катереха с него и после отстъпваха под зоркото око на врага — онези двамата вече ги нямаше. При най-малкия намек, че Прр’т-зевисти може би е все още жив, те внезапно се бяха превърнали в негови верни съюзници.
Но кланът Арее’рр имаше дълга и славна воинска традиция. А Прр’т-зевисти някога беше воин.
Дали тази традиция и техният новопоявил се ентусиазъм щяха да оцелеят при повторно навлизане в сърцето на вражеската територия беше съвсем друг въпрос. Трр-мезаз можеше само да се надява, че лидерите на Дхаа’рр ще му дадат възможност да разбере това.
(обратно)Трр-пификс-а отвори вратата. Там стояха двама млади мъже, облечени в консервативни костюми, със сърдечни усмивки на лицата, зад които обаче се четеше нещо сериозно. Доколкото можеше да си спомни, никога не ги бе виждала.
— Да?
— Мир вам — поздрави по-високият, който изглеждаше и малко по-възрастен. Гласът му съответстваше на усмивката — приятелски и сериозен. — Търсим една дама, наречена Трр-пификс-а — Кеера’рр.
— Аз съм — каза Трр-пификс-а. Вероятно бяха пътуващи търговци и щяха да се опитат да й продадат нещо, което не й трябваше, на цена, която не можеше да си позволи. Но нямаше значение. Вече бе приключила с работата си в градината за това завъртане. И винаги се наслаждаваше на интелектуалното предизвикателство на добрия спор. — А кои сте вие?