Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Едва сега Кавана разбра всичко. Първият бурт — този, който се пристъпваше бавно и вдигаше врява — бе само за примамка. Истинската опасност беше вторият.
Обърнал гръб на тази приближаваща се заплаха, насочил вниманието си в противоположна посока, Бронски бе обречен да умре.
— Внимавай! — извика му Кавана и бръкна трескаво под якето си за скрития там пистолет.
Трескаво, но безполезно. Викът му привлече вниманието на Бронски и на лицето на бригадира се изписа ясната мисъл, че е осъзнал приближаващата се отзад опасност. Но още докато се извърташе, Кавана вече си даде сметка, че ще е твърде късно. Буртът се носеше по улицата като спринтиращ носорог и нямаше никакъв начин Бронски да се извърне навреме и да успее да стреля, преди чуждоземецът да го стъпче на паважа. С крайчеца на окото си Кавана забеляза, че Колчин е вдигнал ръка и замахва, а после се превива одве. Нещо смътно профуча над главата на Бронски…
И изведнъж дръжката и три четвърти от острието на ловджийския нож на Колчин щръкна от левия крак на бурта.
Чуждоземецът изрева и тялото му се извъртя наляво — ритъмът на движенията му бе брутално прекъснат. Той успя да измине още две крачки, размахвайки ръце като вятърна мелница — полагаше отчаяни усилия да си възстанови равновесието. Но силата на удара, плюс болката в крака, се оказаха твърде много за него. Миг по-късно той се строполи на земята с трясък, който разтресе паважа. Буртът изрева отново, понечи да се надигне, успя да се подпре на четири крака…
И тогава пистолетът на Бронски излая и гръдният кош на чуждоземеца изригна в ярки пламъци.
Буртът рухна, а гневният му вик премина в болезнен вопъл. Бронски продължаваше да стреля и след всеки изстрел чуждоземецът сякаш изчезваше в нови облаци от дим и огън. Виковете му продължаваха да се носят и иззад димната завеса, през която от време на време се мярваха бясно мятащи се крайници. За миг Кавана си помисли, че ако Бронски преустанови стрелбата, буртът отново ще се нахвърли върху тях.
И тогава зад тях прокънтя нов рев.
В суматохата Кавана бе забравил за другия бурт.
Той се обърна. Разбрал най-сетне, че маневрата с отвличането на вниманието не се е удала, първият бурт се бе втурнал в атака.
— Бронски! — извика Колчин.
Бригадирът дори не се обърна. Без да освобождава спусъка на бълващото огън оръжие, той замахна със свободната си ръка и метна на Колчин пистолета, който му бе отнел преди малко. Колчин улови оръжието, насочи го с едно бързо движение и в същия миг откри огън.
Но Кавана вече си даваше сметка, че усилията му ще са напразни. Дори с помощта на бясно носещия се насреща им бурт, запратеният от Колчин нож едва бе успял да пробие дебелата кожа на чуждоземеца. Стандартните амуниции на пистолетите не можеха да нанесат кой знае колко по-сериозни поражения.
Буртът, изглежда, също го осъзнаваше, или пък бе твърде разярен, за да се стъписа. Размахвайки яките си ръце, той продължаваше да препуска, без въобще да помисли да се прикрие.
— Кавана! — извика Бронски. Кавана се извърна и едва сега забеляза, че Бронски е спрял стрелбата с експлозивни амуниции. Тялото на втория бурт бе станало на кървава кайма и той най-сетне бе спрял да помръдва. — Насам! — подкани го Бронски. — Размърдай се де!
Кавана се отдели от стената и се затича към него.
— Колчин, идвай!
— Вървете с Бронски — нареди Колчин, като продължаваше безполезната стрелба по приближаващия се бурт. — По-бързо, дявол го взел!
Сега не беше време да спори. Кавана изтича при Бронски, бригадирът го сграбчи за ръката и го задърпа навътре в уличката.
— Къде отиваме?
— Където и да е — надалеч оттук — отвърна Бронски. Зад тях се чу трясък. — Не гледай! — нареди му бригадирът.
— Но Колчин… — почна Кавана, но Бронски го стисна още по-силно.
— Казах да не гледаш натам! — изръмжа той и го стисна още по-силно. — Съсредоточи се върху бягането и се моли този, който е организирал клопката, да не е разположил допълнителни постове.
Изглежда, че не беше. Кавана и Бронски стигнаха безпрепятствено дъното на уличката и излязоха на една по-широка, ярко осветена и пуста пазарна улица.
— Тия тук явно не си падат по зрелищата — промърмори Бронски. — Видят ли, че нещата вървят на зле, си плюят на петите и изчезват. Насам.
Някъде по средата на улицата свърнаха по една тясна стълба, която се виеше между две дюкянчета.
— До най-горния етаж — посочи Бронски, побутна го в сумрачния вход и същевременно извади от джоба си нов пълнител. — Бягай, ще те настигна.
Задъхан от неимоверното усилие, Кавана се затича нагоре. Стълбището бе потискащо тъмно, мъждукаше една-единствена лампа. Докато подминаваше втория етаж, чу, че Бронски също тръгва нагоре; а когато стигна четвъртия, бригадирът вече бе зад него.