Рейн-сан: Реквием за един убиец

Може би не беше любовница, а любовник, активен или пасивен, или може би някакъв друг порок. Инстинктът ми подсказваше, че е любовница, но нямаше никакво значение. Важното беше, че имах нова точка на присъствие, която беше много по-достъпна от дома или офиса му.

Пресякох „Принс“ и паркирах пред воден кран от другата страна на „Мот“. Смятах да остана не повече от пет минути и потвърждаването на подозренията ми си струваше малкия риск от глоба и дори и още по-малкия риск от запомняне на присъствието на беемвето днес тук.

Слязох, нахлупил шапката и очилата, и тръгнах на север по „Мот“. Беше толкова студено, че от устата ми излизаше пара. По „Принс“ имаше спрени коли и камиони, които превключваха от време на време скорости, а понякога клаксоните им озвучаваха квартала. Чух деца да крещят и да се смеят, вероятно наблизо имаше училище. Екип строителни работници разглобяваше канализационни тръби и в един момент грохотът на пневматичния чук заглуши всички останали шумове наоколо. Погледнах наляво към ъгъла на „Принс“ и… бинго! Той беше там, облечен в тъмносин костюм, и вървеше право срещу мен. Светофарът на „Принс“ светеше червено и аз като примерен гражданин изчаках да се смени. Това даде на Ачинели време да завие наляво по „Мот“ и да спечели преднина.

Светофарът се смени. Пресякох „Принс“ заедно с десетина други граждани и отидох на западната страна на „Мот“, срещуположна на тази, по която вървеше Ачинели. Така беше по-малко вероятно да ме забележи, ако започне да се оглежда. Вляво от мен имаше църква, чийто двор беше скрит зад стара тухлена ограда. От дясната страна на улицата се виждаха най-различни тенти и табели на кафенета и магазини на приземните етажи. Над тях се издигаха модерни жилищни тухлени сгради, в които някога са се помещавали складове и офиси. По фасадите им на зигзаг се спускаха противопожарни стълби. Някои от тях бяха на четири, други на пет етажа. Очите ми обхождаха всичко, покрай което минавах. Двама мъже и една жена стояха пред кафене „Житан“ и пушеха, треперейки от студ, но бяха прекалено млади и прекалено екстравагантно облечени, за да представляват някакъв проблем. Красива брюнетка в дълго кожено палто отключваше металната врата на магазин и се приготвяше за всекидневния си бизнес. Сякаш не забелязваше нищо около себе си, затова отхвърлих и нея като потенциална заплаха. Куриер на велосипед с множество плитчици и черни очила взимаше пакет от друга жена с престилка пред цветарски магазин на име „Полъкс“. Както и останалите, които бях видял дотук, и те не обръщаха никакво внимание на случващото се на улицата. Бяха просто граждани, нищо друго.