Ангел с часовников механизъм

— Е, това вече са спекулации, Лилиан — каза Майкъл.

Лилиан махна с ръка.

— Един автоматон по начало не е нито ангелски, нито демоничен. Не е дете нито на Бога, нито на дявола. Дали изобщо ще е уязвим за нашите оръжия?

— Мисля, че виждате проблеми там, където ги няма — каза Бенедикт Лайтууд. — Автоматони има от години насам, мунданите страшно се впечатляват от тях. Но никога не са били проблем за нас.

— Но преди не са били правени по магичен път — рече Шарлот.

— Доколкото ти е известно — нетърпеливо каза Лайтууд.

Шарлот изпъна гръб. Само Теса и останалите, гледащи я отгоре, можеха да видят как ръцете в скута й бяха свити в юмруци.

— Доколкото разбирам, Бенедикт, ти се притесняваш, че ще накажем несправедливо Де Куинси за престъпление, което не е извършил, и така ще обтегнем отношенията между нефилимите и Децата на нощта, така ли е?

Бенедикт Лайтууд кимна.

— Но всичко, което Уил предлага в плана си, е да наблюдаваме Де Куинси. Ако не го видим да нарушава Закона, няма да предприемем нищо срещу него. Нашите взаимоотношения няма да се развалят. Ако обаче той нарушава Споразумението, не можем да си затворим очите, колкото и да ни се иска.

— Съгласен съм с Шарлот — каза Гейбриъл Лайтууд, взимайки думата за пръв път, като с това изненада Теса. — Смятам, че планът го бива, като изключим един детайл. Не можем да изпратим с момичето Уил Херондейл. Той е много малък, дори за да присъства на тази сбирка. Как можем да му се доверим за толкова важна мисия?

— Ах, гадино — изръмжа Уил и се приведе напред, сякаш искаше да се пресегне и да сграбчи Гейбриъл, — само да го хвана…

— Аз трябва да отида — продължи Гейбриъл, — мога по-добре да се погрижа за момичето. Няма да се интересувам само от себе си.

— Малко му е да го обесиш — вметна Джем, който изглеждаше, сякаш всеки момент ще се разсмее.

— Ала Теса познава Уил — възрази Шарлот, — има му доверие.

— Не бих казала, но… — промърмори Теса.

— Освен това — допълни Шарлот, — планът е на Уил, а и Де Куинси ще го разпознае като момчето от клуб „Пандемониум“. Уил знае и какво да търси в имението на Де Куинси, за да го свърже с убитите мундани и механичните създания. Уил е чудесен следовател и добър ловец на сенки, Гейбриъл. Трябва да му го признаеш.

Гейбриъл седна на стола и скръсти ръце пред гърдите си.

— Няма да му призная нищо.

— Значи Уил и магьосницата влизат в къщата на Де Куинси, стоят на празненството, докато намерят някакво нарушение на Закона и после ни дават сигнал. Как?

— С изобретението на Хенри — каза Шарлот. Гласът й потрепери леко, докато го казваше. Съвсем леко. — Фосфорът. Той ще светне ослепително ярко и ще освети прозорците на къщата на Де Куинси, макар и само за миг. Това ще е сигналът.

— Боже, пак ли изобретенията на Хенри… — изпъшка Майкъл.