Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Да, Гражданската война не беше позиционна война и това е естествено — цялата страна беше фронт, фронтовете се откриваха едва ли не всеки ден и затова войната имаше маневрен характер.
Но правилно ли е опитът от една Гражданска война вътре в държавата да се разпростира върху междудържавна война? Всяка държава укрепва границите си. Именно затова световната война беше позиционна война. И бъдещата война ще бъде позиционна. Не случайно французите построиха на границата с Германия линията Мажино, дълга почти 400 километра, и продължават да я усъвършенствуват.
Какво, френските военни теоретици да не са по-глупави от Тухачевски? Генерал Вейган да не би да разбира по-малко от Тухачевски? Същият генерал Вейган, който подгони Тухачевски от Варшава? Вейган строи линията Мажино, готви се за позиционна война, а Тухачевски я отрича, твърди, че войната веднага, още от първия етап ще започне с дълбок пробив в тила на противника.
За какво е нужна на Тухачевски такава теория? За да може, когато сметне за необходимо, да съсредоточи под свое командуване големи ударни войскови групировки и да ги поведе натам, накъдето сметне за необходимо. Ей такава война готви Тухачевски. На всички свои лекции и разбори Тухачевски твърди, че потенциалният ни враг е Германия. Но това са празни думи. Безспорно Тухачевски мрази Германия. Мрази я лично — бил е в плен, пет пъти е бягал и едва петият път успешно. Мрази я традиционно, като бивш царски офицер, нали германците ги биха в миналата война… И като стар царски офицер вижда във Франция естествен противник на Германия и естествен съюзник на Русия. Не може и не иска да разбере, че поражението на Германия в Световната война промени ситуацията. За Германия главните врагове са онези, които я заробиха с Версайския договор — Франция и Англия.
Каквото и да говори Хитлер, каквото и да пише в „Майн кампф“, каквото и да декларира, всичко е блъф… Заплашвайки Изтока, Хитлер приспива бдителността на Франция и Англия. Потенциалният съюзник на Германия не е Франция, нито Англия, а Съветският съюз. Потенциалните противници на Съветския съюз са Франция и Англия. Франция заради влиянието в Европа, Англия заради влиянието върху нейните азиатски и африкански колонии.
Със своята позиция Тухачевски тласка Германия в обятията на Франция и Англия, обективно улеснява евентуален блок на тези три страни срещу Съветския съюз. Тухачевски провокира военна ситуация и именно затова си подготвя армия, която в подходящ момент да използува за военен преврат. А след преврата ще маневрира.
Осъществим ли е един военен преврат? Безспорно е осъществим. Като има в свое подчинение армията, като се опира на верни нему военачалници от рода на Уборевич, Якир, Белов и други, като използува демагогски недоволството на селяните, недоволството на сменяемия апарат, като провъзгласява демагогски една защита на революцията от „сталинската диктатура“, той може не само да извърши преврат, но и да го укрепи, като избие, като изпоразстреля при преврата всички предани НЕМУ кадри, кръвопролитията няма да стреснат Тухачевски — потушаването на кронщатския и антоновския метеж го доказаха.
Добре де, нека хранят такива надежди. Ще трябва да назначи Тухачевски за пръв заместник-народен комисар, нека почувствува доверие към себе си, нека мисли, че другарят Сталин за нищо не се досеща.
Но монолитът трябва да се разруши, армията трябва да се отдели от политиката, от народа и така да се постави в по-голяма зависимост от държавното ръководство. Армията трябва да бъде оръдие на властта. Революцията я създаде като политическа сила, през Гражданската война това беше необходимо за удържане на политическата власт. Сега това не е необходимо. Сега това е вредно и опасно: ако армията е политическа сила, тя претендира за политическа власт или за роля в борбата за политическа власт.
Армията трябва да се разслои, да се въведат воински звания, както в царската армия навремето, както е и сега във всички армии по света. Въвеждането на воински звания ще отдели командния състав от редовия, а самия команден състав ще раздели на много категории, това ще накара честолюбивото амбициозно офицерство да не мисли за положение в страната и партията, а за собственото си положение вътре в армията.
На най-големите — Ворошилов, Будьони, Блюхер, Егоров, Тухачевски — да се дадат звания „маршал“, на следващите — „генерал“. Всъщност май званието „генерал“ ще е преждевременно: твърде много асоциира с царския генералитет. Думата „маршал“ идва нейде оттам, от Френската революция, от Наполеон, в царска Русия такова звание не е имало, фелдмаршал е имало, а маршали не. Вместо генерали — командарм, комкор, комдив, комбриг, а вече по-надолу може като в царската армия: полковник, майор, капитан, поручик. И поручик е нещо белогвардейско. Да речем, лейтенант или нещо подобно. Егоров и Тухачевски да помислят. Те добре познават тези звания. Още от службата си в царската армия.