Чародейката

– Когато се съмняваме, ще следваме сърцата си. Думите могат да бъдат

фалшиви, образите и звуците могат да се манипулират. Но това... – Той се потупа

по гърдите, над сърцето. – Това винаги е истинско.

Софи го погледна, а очите £ бяха ококорени от изненада и възхищение.

– Някой ми го каза – добави той бързо и по бузите му изби руменина.

– Фламел? – предположи тя.

– Дий.

Плъзгащите се стъклени врати се отвориха и се появиха Изида и Озирис. Бяха

облечени в прости бели керамични брони и всеки от тях носеше два меча, по един

във всяка ръка.

– Изглеждат като излезли от „Междузвездни войни“ – промърмори Джош.

Затананика си тихичко „Имперския марш“.

Сестра му прехапа устни и го побутна със заострения си ботуш, за да го накара

да млъкне. Нещо £ подсказваше, че смехът няма да бъде приет добре.

Изида и Озирис спряха пред децата – Изида пред Джош, а Озирис пред Софи.

– Изглеждате великолепно – рече Изида. – Ще направите отлично впечатление.

– Изглеждате като владетели – съгласи се Озирис. – А всеки владетел има нужда

от меч, символ на властта и могъществото. И е съвсем справедливо легендарните

близнаци да имат по два меча-близнаци.

Изида вдигна двата меча, които държеше. Те бяха почти еднакви; имаше само

дребни разлики в детайлите по кожените им дръжки. Всеки от тях бе дълъг около

петдесет сантиметра и бе изработен от едно-единствено парче блещукащ сив

камък.

– Тези мечове са стари, по-стари от Древните, от Архонтите и дори от

Предтечите. Говори се, че били направени от Земните господари, но се съмнявам:

те са използвали различни материали. През хилядолетията тези мечове са имали

множество имена и са били носени от императори и крале, от рицари и прости

воини. Но винаги са били твои, Джош. – Тя вдигна високо двата каменни меча и

слънцето заблестя по остриетата им. – Това е Кларент, Огнения меч, а това е

неговият близнак Екскалибур, Ледения меч. – Докато говореше, Изида мина зад

Джош и пъхна двата меча в празните ножници на гърба му: Кларент отляво,

Екскалибур отдясно.

– А ти, Софи, ще носиш Дюрандал, Въздушния меч, и Жуайоз, Земния меч – каза

Озирис, пъхвайки мечовете в празните сребърни ножници на гърба на момичето. –

Това са оръжията, носени от владетелите на Дану Талис от поколения насам. Сега

са ваши.

Изида и Озирис отстъпиха назад.

– От хилядолетия мечтая за този миг – прошепна Изида. – Мига, в който

легендарните близнаци ще застанат пред нас в броните на господари на Дану

Талис.

– Хайде – каза Озирис – да вървим да предявим рожденото ви право.

Глава 37

Той беше Атон, господар на Дану Талис.

Вчера бе властвал над най-великата империя, простирала се някога по земята.

Вчера милиони го бяха боготворили, почитали и уважавали: Велики древни,

Древни, човеци и всички останали, дори животните и хибридите му бяха отдавали