Чародейката

смазах пръстите на краката на един. Тоест, ако имат пръсти – добави той.

– Двамата, които улучих с фолксвагена – видя ли ги да стават? – попита

Прометей.

– Видях как колата ги удари – човек не би предположил, че крокодилско лице

може да изразява изненада, но ще сбърка! Те паднаха и мъглата ги погълна.

Вероятно са мъртви – каза Нитен.

В този момент капакът на фолксвагена излетя от мъглата като смъртоносно

фризби. Късият меч на безсмъртния се стрелна нагоре и разсече тънкия метал,

сякаш бе фолио, и двете части на капака отлетяха встрани – едната наляво, а

другата надясно.

– Може пък и да не са мъртви – промърмори той.

Прометей бе изградил върху моста едно голямо V от коли. Те бяха обърнати

странично и наредени по две на височина с колелата навътре. В дъното на V-то

имаше пролука, колкото да мине един човек.

– Идеално – каза Нитен, възхищавайки се на резултата.

– Идеята беше твоя.

Японският безсмъртен пренебрегна комплимента.

– Можем да ги задържим тук – каза той. – Няма да преминат. А, и между другото,

нали помниш, че ти казах да не използваш червената си броня?

Прометей кимна.

Нитен се взря в приятеля си и си промени мнението.

– Забрави го. Използвай бронята. Те знаят, че сме тук, и са бързи – много, много

бързи. Ще имаме нужда от всяко предимство, което можем да намерим.

Разнесе се дъх на анасон и грамадната червена броня изникна около Древния.

Той хвърли поглед към Нитен.

– Ти няма ли да се преоблечеш?

Безсмъртният поклати глава.

– Изцеряването отне голяма част от енергията ми. Трябва ми малко време, за да

презаредя. – Той завъртя в ръце меча си и тоягата на Спарта.

– Тогава нека аз поема първата смяна – каза Прометей. Зае позиция по средата

на отвора и завъртя глава насам-натам, за да раздвижи схванатите си мускули. –

Почини си малко. Излекувай се, ако можеш.

– Те няма да ни оставят да почиваме – рече мрачно Нитен. Още докато

говореше, във въздуха се мярна някакво движение и мъглата се завихри. – Ето ги,

идват.

Шест създания се втурнаха по стесняващия се тунел. Бяха почти еднакви на

външен вид и макар че повечето бяха въоръжени с тояги, две носеха къси мечове

за мушкане. Всички имаха щитове.

– Изглеждат ми недоволни – измърмори Прометей.

– Не са свикнали да губят – каза Нитен, надзъртайки над рамото на Древния. –

Това ще ги ядоса, но пък ядосаният враг допуска грешки.

Ограденият с коли път се стесняваше – първо побираше четирима Спарти един

до друг, после трима, после двама. Накрая само едно създание застана пред

Древния. Скочи към него с тоягата си, докато другите се блъскаха отзад, мъчейки

се да се приближат.

Огромният меч на Прометей се стовари върху драконовия воин и смачка щита му.

Тоягата с шипове се плъзна с писък по оръжието на Древния. Прометей протегна

бронирания си крак и настъпи създанието по босите пръсти.