Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
Роаноук.
Кроатоан.
Устните £ безмълвно оформиха думата. Тези букви, тази едничка дума, бяха
първите, които бе виждала някога. Тази дума бе първата, която научи. Това бе
тайна, която носеше дълбоко в сърцето си. Тайна, която знаеше само тя.
Бледозелени сълзи потекоха по бузите £.
Буквите потрепериха и се разпаднаха. На камъка се появиха дребни драскулки,
оформящи образи: костенурки и облаци, кит, луна във всичките £ фази и слънчев
диск се подредиха в тесни редове върху изумрудената плочка. Вирджиния притисна
показалец към долния ляв ъгъл и го плъзна бавно надясно, а устните £ мърдаха,
докато си припомняше езика, който отдавна смяташе, че е забравила.
Аз съм Авраам от Дану Талис – понякога ме наричат Мага – и ти пращам
поздрави, Вирджиния Деър, дъще на Еленора, дете на Ананиъс.
От тази дума , Кроатоан , чието значение е известно само на теб , ще
разбереш , че всичко , което ти казвам сега , е истина. Така че , когато ти кажа , че съм бдял над теб през всеки ден от живота ти , ще знаеш , че е вярно.
Когато ти кажа , че съм те пазил и съм се грижил за теб , ще знаеш , че също е
вярно. Аз те насочих към пещерата в Големия каньон , където откри
безценната си флейта. Аз ти позволих да убиеш своя Древен господар и те
защитих от последствията.
Знам коя си , Вирджиния Деър , и което е по -важно , знам какво си. Знам какво
търсиш, какво ти е нужно повече от всичко на този свят.
И днес можеш да постигнеш онова, за което цял живот си копняла.
Днес можеш да промениш света.
Ти няма да крачиш из Земното сенкоцарство още над девет хиляди години. И
въпреки това получаваш тази плочка от мен днес. Ще я държиш в ръцете си
броени часове , след като е напуснала моите. Когато за първи път започнах да
следя твоята времева линия , не съм и предполагал , че тя ще се извърти назад
и двамата ще се озовем на един и същи континент в един и същи времеви
поток.
Ти си забележителна жена, Вирджиния Деър.
Оцеляла си , когато всички около теб са умрели. И не само си оцеляла.
Процъфтяла си. Живяла си сама и дива в горските дебри. Но никога не си била
наистина сама. Чудила ли си се някога защо вълците не те нападаха и защо
мечките те избягваха , защо никога не си се разболявала от развалена храна
или застояла вода ? Дори в най -дълбоката зима , когато дебел сняг покриваше
земята , никога не те е хващала болест. Никога не си изпитвала недостиг на
храна , никога не си гладувала , дори не си чупила кост или зъб. Когато чумата
покоси местните племена , ти остана незасегната. Когато враговете ти
дойдоха да те търсят , се изгубиха в гората. Когато траперите те издирваха
за награда, ги сполетя внезапна и загадъчна кончина.
Ти живя наистина вълшебен живот.
И докато аз те наблюдавах , Маретю , мъжът с куката , те пазеше. Той беше
твоя сянка , твой закрилник. Двамата заедно се грижехме за безопасността
ти, защото знаехме, че един ден ще имаме нужда от теб.
И ето , че днес си ни нужна , Вирджиния Деър – както винаги си искала да си
нужна някому.
След като си осиротяла още като дете и в продължение на години си живяла
сама , без надзор , би трябвало да станеш егоистична , алчна и може би малко
луда.
Но ти не си такава.
Това свидетелства за твоя кураж , за силата на волята ти , за твоя
характер.
Когато имаше излишна храна , ти я споделяше с местните племена. Дори
когато имаше само колкото за себе си , пак оставяше пакетчета с храна , висящи по клоните на дърветата. Стараеше се капаните и мрежите им да са
винаги пълни. Грижеше се за тях по начини , по които никой не се е грижил за
теб. Местните го знаеха и те почитаха заради това.
Ти прие безсмъртието от един Древен , когото презираше , просто за да