Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
омагьосам. Те са примитивни създания и магията няма да остави следа.
– Дошъл си да ме освободиш ли? – попита Атон.
– Мога да го направя, ако поискаш – рече Маретю.
– Но това не влиза в плана ти, нали?
– Не, не влиза. Но пак мога да те освободя, ако такова е желанието ти.
Атон пренебрегна въпроса.
– Кажи ми какво става – рече той.
– Щом хората в Дану Талис разбраха, че си задържан, започнаха да се събират
пред затвора и Храма на слънцето. Имаше известни безредици. Ще има и още –
обеща той. – Хората те обичат.
– Трябваше да правя повече за тях – промърмори Атон.
– Направи достатъчно. Хвърлянето ти в затвора разгневи както поданиците ти,
така и приятелите ти. Хеката прати Дървесния народ да те освободи. Предвожда ги
Уицилопочтли. Вярно, не са много, но са достатъчно, а и това ще даде кураж на
хората да въстанат.
– А ако не го сторят?
– Ще го сторят – увери го Маретю. – Аз им дадох глас. Някой, който да говори от
тяхно име. Единствените истински променливи са близнаците. На чия страна ще
застанат те?
– В размирни времена децата са склонни да вземат страната на родителите си –
каза Атон.
– Това ще се промени, ако открият, че Изида и Озирис не са техните родители –
рече Маретю.
– На тях им предлагат империя – напомни му Атон. – Това може да изкуши
всекиго.
– Но те не са случайни хора. Те са легендарните близнаци.
– Мечовете ще бъдат у момчето – прошепна Атон, – а това е опасно.
– Пирамидата ще притъпи силите им – рече тихо Маретю и почука с куката си по
решетките, откъртвайки малко парченце камък.
– А момчето силно ли е? – попита Атон. Един огромен мехур от лава се пукна,
правейки за кратко въздуха невъзможен за дишане, и Древният се закашля.
– По-силно е, отколкото си мисли. Освен това ще носи Екскалибур. Двата меча
имат склонността да се неутрализират взаимно.
– Какво ще стане сега, Смърт? – попита Атон.
– Управляващият съвет се събира. Всеки Древен, който може да ходи или да
пълзи, е тук. Бастет и Анубис чакат, убедени, че Анубис ще бъде признат за твой
наследник. А Изида и Озирис пътуват натам с близнаците.
Атон поклати глава.
– Как ми се иска да бъда муха на стената на това събрание.
– Мисля, че желанието ти ще се сбъдне – усмихна се Маретю. – Първата точка в
дневния ред е процесът срещу теб. А изпълнението на екзекуцията ти ще бъде
оставено на следващия владетел – Анубис или близнаците.
– Брат ми няма да има проблеми с това. – Той повдигна вежда. – Чудя се как ли
ще реагира на появата на близнаците?
– Не много добре, предполагам. А Бастет ще бъде бясна!
26 Подземният свят в гръцката митология. – Б. пр.
Глава 38
Мъглата се завихри и Спартите се струпаха около беззащитния Нитен. Един
замахна светкавично към него и ударът улучи мъжа в бедрото. Нитен изпъшка от
болка и падна на моста. Лежейки по гръб, погледна нагоре към гущероподобните
създания и осъзна, че ще умре. Изпитваше само едно съвсем слабо съжаление:
винаги бе искал да умре в любимата си Япония. Бе накарал Ифа да му обещае, че
ако загине в някоя чужда страна или Сенкоцарство, ще отнесе тялото му в Рейган-
До27 в югозападната част на страната. Но Ифа я нямаше. Той никога нямаше да
изпълни обещанието си да я освободи. И никога нямаше да почива на родна земя.
– Ще те убием бавно – каза едно от създанията с момчешкия си глас. Пристъпи
към безсмъртния и погледна надолу със зейнали челюсти, а от зъбите му се
стичаше зловонна слюнка.
В този момент една тойота приус излетя от мъгливата нощ и се стовари върху две
от съществата, размазвайки ги върху моста. Цялата метална структура се
разтресе и заехтя като камбана.
Спартът, надвесен над Нитен, се завъртя изненадано. Безсмъртният притисна
гръб към моста и ритна нагоре с всички сили. И двата му крака улучиха създанието
под брадичката. Крокодилските челюсти се затвориха с трясък и то изпусна тоягата
си, съскайки от болка. Нитен улови оръжието, преди да е паднало, и го стовари
върху пръстите на краката на Спарта. Онзи запищя като врящ чайник, подскачайки
на един крак. Нитен стовари тоягата и върху другия и чу как нещо изхрущя.
Създанието се катурна, а писъците му станаха толкова високи, че човешкото ухо
вече не можеше да ги чуе.
Втора кола, стар фолксваген бръмбар, заподскача по моста, мятайки искри, и се
заби в други двама Спарти.
От нощта изникна Прометей, стиснал с две ръце пред себе си огромен меч. Две