Чародейката
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чародейката». Краткое содержание книги:
катаната си, а после я спусна със смъртоносно свистене.
И Спартът се раздвижи.
Щитът на гущера се вдигна светкавично и мечът на Нитен изстърга по него сред
рой от искри. Дебелата тояга на създанието се стовари в гърдите на безсмъртния и
Нитен моментално разбра, че някои от ребрата му са се пукнали. Силата на удара
го отхвърли назад, той отлетя с въртене и се изтърколи на земята в далечния край
на моста.
Спартът не обърна внимание на падналия безсмъртен. Взе синята костенурка и я
метна в устата си.
– Зелен чай – произнесе с дрезгав шепот. – Любимият ми.
Нитен се претърколи на крака, трепвайки от болката в гърдите. Вдиша дълбоко,
преценявайки раните си. Две ребра, може би три, бяха счупени, още толкова –
пукнати. Сниши се в отбранителна поза и тръгна към създанието.
– Обиждаш ме, безсмъртни – рече Спартът. – Гледаш ме, виждаш едно
същество с животински облик и предполагаш, че ще се хвана в грубия ти капан.
Нитен изведнъж осъзна, че в мрака има и други силуети. Спартите се бяха
промъкнали към него и сега стояха и го наблюдаваха. Тогава разбра, че е допуснал
фатална грешка: беше подценил врага.
Спартът се изправи на задните си крака и тръгна към Нитен, размахвайки тоягата
и щита си. Останалите същества ги обградиха в кръг.
– В този свят почитат ли те като велик воин?
– Аз съм Миямото Мусаши. В днешно време се наричам Нитен и съм неизвестен,
но хората още почитат човека, който бях някога.
– Сигурно се смяташ за смел воин, за да се изправиш сам срещу нас?
– Смятам, че е нужно да го сторя.
– Ще умреш – изграчи създанието.
– Всеки и всичко умира – каза Нитен, промъквайки се внимателно към Спарта. – А
когато аз си отида, ще има още много, които да се изправят срещу вас.
– Значи много ще загинат.
Нитен атакува, докато създанието говореше. Пренебрегвайки болката в гърдите
си, той замахна два пъти. Първото движение бе лъжливо и имаше за цел да го
накара да вдигне щита си; второто трябваше да му отсече главата.
Спартът блокира меча с тоягата си и при удара нечупливата катана на Нитен се
счупи. Три четвърти от острието отлетяха със звън в нощта. Кръглият щит на
Спарта замахна и улучи с ръба си лявата ръка на безсмъртния. Тя изтръпна,
загубвайки всякаква чувствителност от рамото до върховете на пръстите, и късият
му меч издрънча на земята.
– Ние сме Спартите. Трийсет и двама на брой. Винаги трийсет и двама. И сме се
сражавали с далеч по-добри от теб, безсмъртни. Ние сме безкрайно по-бързи от
всеки човек. Гледам те и все едно гледам движението на охлюв. Мога да видя
напрягането на мускулите ти дълго преди да се задействат. Мислиш се за
безшумен, но всеки твой дъх е мощен рев и тъпчеш наоколо като слон в тревата.
Ръката на Нитен се раздвижи и назъбеният връх на счупената катана улучи
крокодила право в гърдите. С ококорени очи и зейнал от изненада, той залитна
назад в мъглата.
– Говориш прекалено много – прошепна Нитен.
Глава 35
Вирджиния Деър се отдалечи от Дий, навлизайки по-навътре в тъмната уличка,
като пътем късаше опаковката от палмови листа. В ръцете £ остана плосък
правоъгълник от изумруден камък. Тя усети сурова енергия да трепти в зелената
плочка и моментално позна чувството: флейтата £ трептеше по същия начин, когато
я използваше.
Изумрудената плочка беше с размери десет на двайсет сантиметра. Вирджиния я
завъртя в ръце: и двете £ страни бяха гравирани с пиктограми, които смътно
наподобяваха някои от древните човешки писания в долината на Инд. Струйки
бледозелена аура изникнаха от пръстите на безсмъртната и плъзнаха по плочката,
и сенчестата уличка се изпълни с аромата на градински чай. Вирджиния затаи дъх,
щом видя как символите потекоха по камъка, менейки формата си, и за кратко
изглеждаха като живи: пъплещи дребни мравки, плуващи рибки, пърхащи птици,
въртящи се слънчеви дискове.
От много отдавна не беше виждала такова нещо.
Пиктограмите затрепериха и се стопиха в нищото, оставяйки един-единствен ред
мистични символи по средата на плочката. После те се размърдаха, запълзяха и
образуваха една дума на английски: Кроатоан.
Вирджиния Деър политна към стената, сякаш я бяха ударили. После бавно се
свлече на земята.
Кроатоан.
Беше още дете, на не повече от двайсет и четири или трийсет месеца, когато бе
видяла баща си да изрязва тази дума върху един дървен стълб пред дома им в