Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Дори и в щедростта си • човек не би успял
Теодерих да следва: • каквото бе му дал
Атила, син на Ботлунг, • отиде за тълпата.
Великодушна бе и • на Рюдигер ръката.
Княз Бледа от Маджарско • разпореди се сам
да раздадат от ракли, • превозени дотам,
сребро и злато, тъй че • наскоро ги опразни.
Не сещаха момците • тук дни еднообразни.
И Вербел, Швемел — всеки • от шпилманите взе за
изкусните си песни • край царската трапеза
хиляда мерки злато, • но все се там въртеше,
Кримхилда до Атила • с корона где седеше.
Отново на ранина • след осемнайсет дена
подир турнирни схватки • напуснаха Виена,
где с копие юнак не • един щит поломи.
Атила тъй прибра се • пак в хунските земи.
На Хайнбург в твърдината • прекараха нощта.
Не бе известно вече • с каква на брой войска
се движеха обратно • витязите отбрани,
очаквани в дома му • от най-чаровни дами.
Край Мизенбург, догдето • простираше се взора,
реката отведнъж се • покри с коне и хора,
отвъд като по суша • на кораби поели.
Отдъхваха си дами • от път изнемощели,
на корабите, плътно • един о друг скачени,
вода да ги не пръска, • вълна да се не пени.
По палубите шатри • опънаха мъжете,
като че по земята • им стъпваха нозете.
В палата на Атила • по друмища, пътеки
пристигаха тез вести • и радваше се всеки.
Придворните на Хелка, • обгрижвани от нея,
можаха и с Кримхилда • добро да преживеят.
Очакваха Кримхилда • за кой ли път пореден
девици благородни • и царски щерки седем.
Красяха тез принцеси • страната на Атила,
макар смъртта на Хелка • да бе ги покрусила.
Над всички Херат бдеше — • на Хелка сестриница,
Теодерих бе взел я • за своя годеница.
Принцеса добронравна, • на Нентвин дъщеря,
в живота тя за слава • и чест подир съзря.
Изпълваше я трепет • как гости ще посреща
след пищните тъкмежи • с изкусността си веща.
За чувствата на царя • не бих намерил думи,
но с таз царица бяха • честити всички хуни.
Атила щом пристигна • с Кримхилда от брега,
представиха й всяка • принцеса по реда,
та още по-вежливо • приветстваха я те.
На Хелка сетне властно • тя мястото зае.
И служеха й всички • тук с преданост голяма.
Раздаваше им злато, • освен това премяна
и камъни безценни. • От Рейн туй, що донесе,
на хуните дари го • и до последно взе се.
Роднините на царя • и цялата му свита
вмениха се в услуга • на своята царица:
доколкото на Хелка • не са били подвластни,
останаха докрай на • Кримхилда съпричастни.
И дворът, и страната • навред на почит бяха.
Които към забава • и радост се стремяха,
намираха ги лесно • в палата чрез една
гореща обич царска • и щедра добрина.
Перейти на страницу: