Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Пребрадката си вдигна, • ликът й засия
сред златото и всеки • юнак тогаз съзря:
по-хубава и Хелка • не е била самата.
Наблизо беше Бледа, • на цар Атила брата.
И него да целуне • ней Рюдигер подсказа,
подир Теодерих, а • и Гибеке витяза.
Дванадесет целуна • жената на Атила
и воините приветства • с усмивката си мила.
Атила неотлъчно • до нея все стоеше,
а рицарите млади • напираха май вече
конете да пришпорят • в турнирна надпревара
на хуни, християни • в традиция прастара.
Как копия с замах на • Теодерих момците
замятаха, така че • се пръскаха треските
над всеки щит високо, • що рицарите брани!
Но не един пробит бе • на гостите германи.
От копийния сблъсък • се вдигна грозен шум
край сетните юнаци, • дошли по прашен друм,
и царевите гости • с великолепна свита.
Кримхилда той поведе • с отрада неприкрита.
Съзряха близо шатра • разкошна в белота.
Осеяна бе с хижи • навред околността,
уютни за отмора • след прехода голям.
Юнаци придружиха • девиците натам,
царицата където • те седнала видяха
на везано възглаве. • За всичко туй маркграфа
се бе погрижил лично. • Че бе се настанила
удобно там Кримхилда, • възрадва и Атила.
Какво й е нашепвал — • не мога да река.
В десница той държеше • ней бялата ръка,
седейки благочинно, • че Рюдигер против
бе царят към Кримхилда • да бъде натраплив.
Разпоредено беше • двубоите да спрат
и с чест тогаз заглъхна • възторгът и шумът.
Момците на Атила, • доволни от успеха,
да отпочинат малко • към хижите поеха.
Подириха подслон, че • преваляше денят,
дордето пак небето • зари поруменят,
а сутринта отново • възседнаха конете.
Борбата, що подеха • пред царя и князете,
той хуните помоли • да бъде най-почтена.
Подир от Тулн направо • те стигнаха Виена,
где дами пременени • и дворцова прислуга
посрещнаха Атила • и царската съпруга.
За гостите подготвен • бе толкоз пищен прием,
че всичко нужно всеки • можа сам да открие.
Таз пъстрота допадна • на воините напети
и царственият празник • се тутакси усети.
Не стигнаха за всички • уютните квартири,
та Рюдигер накара • тозчас да се подири
за много хунски воини • подслон извън града.
Наблизо до Кримхилда • (туй смея да твърдя)
Теодерих и други • витязи често бяха —
в усърдие голямо • те сили не щадяха
на гостите им всичко • да бъде по сърце.
Сам Рюдигер с родата • не скръстваше ръце.
По Петдесетница бе, • кога вестта добра
разчу се как Атила • с Кримхилда се събра
след сватба в град Виена. • При Зигфрид тя едва ли
могла би с толкоз свои • бойци да се похвали.
А за мнозина стана • с подаръци известна,
та не един дошлите • с почудата си стресна:
„Съкровище, разправят, • било й уж отнето,
пък с дарове тя тука • ни покори сърцето!“
Не стихна веселбата • дор седемнайсет дена.
Женитба по-разкошна • и пищно уредена
не ще да е празнувал • владетел друг, изглежда.
Там всеки издокаран • бе с гиздава одежда.
На Долен Рейн тя нивга • преди не бе седяла
сред толкова витязи • в тържествената зала.
Макар богат, при Зигфрид • не беше се дивила
на рицари, каквито • стояха пред Атила.
На сватбата си никой • владетел на света
не бе дарявал скъпи • наметки досега
и всякакви премени • примамливи и леки,
каквито на Кримхилда • по волята взе всеки.
Приятели и близки • единодушни бяха
да не пестят от нищо • и всекиго даряха.
Раздаваха тъй щедро • каквото би могло,
че най-накрая бяха • сами без облекло.
При спомена с мъжа си • на Рейн как бе живяла
избликваше сълза от • душата наболяла,
но бързаше от взора • на други да я скрие,
след мъката щом почит • оказвана тук й е.
Перейти на страницу: