Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Млада робиня му донесе пълна чиния и кристална чаша с тъмна бира, която миришеше на мая. В разгара на пиршеството Гедер се хранеше сам и размишляваше по въпросите на истината и измамата, войната и историята. Високата маса, където седяха Алан Клин, Госпи Алинтот и още половин дузина от фаворитите на протектора, беше като кораб на хоризонта. Гедер не забеляза, че Давед Брут върви към него, докато младежът не седна на една пейка.
— Палиако — каза по-малкият от братята Брут и кимна.
— Здрасти — поздрави го Гедер.
— Хубав плащ. Нов ли е?
— Долу-горе.
— Добре ти стои.
С това разговорът им приключи и Брут се зае със сериозната задача да изяде колкото се може повече храна. Не личеше да се наслаждава на ястията, но Гедер се възхити на решимостта му. Няколко минути по-късно, когато Джори Калиам и сър Афенд Тилиакин — още двама низвергнати от свитата на Клин — дойдоха на тяхната маса, Брут вече викаше на слугите да му донесат втора чиния.
— Баща ти как гледа на тази ситуация? — попита Тилиакин, докато двамата се настаняваха.
Джори Калиам поклати глава.
— Не мисля, че можем да си вадим категорични заключения — каза той и взе чиния с дивечово месо и кана вино от подноса на слугинята. — Поне на този етап.
— Така или иначе, онзи дребосък банкерът Иманиел скоро няма да излезе на свобода. Лорд Клин сигурно е бесен, че не успяха да намерят кервана, нали?
Всички мисли за дракони, вълнички и умения за поглъщане на несметни количества храна изхвърчаха от главата на Гедер. Той отпи дълга глътка от бирата си, за да се скрие зад голямата чаша, чудейки се как да попита за какво става въпрос, без интересът му да стане очевиден. Преди да е измислил каквото и да било смислено, Брут се обади:
— За писмото от Терниган ли говорите?
— Бащата на Джори Калиам знае всичко от първа ръка, защото е в столицата, но Джори иска да му тегля думите с ченгел.
Гедер се изкашля и попита малко пискливо:
— Терниган е написал писмо?
Тилиакин се изсмя.
— Половин книга, както чух. Сандъците с военна плячка, които Клин изпраща у дома, явно са се оказали твърде леки за вкусовете на някои хора. И Терниган иска да знае защо. Чух, че пращал свой човек да прегледа счетоводните бумаги на Клин, в случай че Клин си е заделял повече от полагащия му се дял.
— Няма такова нещо — каза Джори. — Или поне още няма.
Брут вдигна високо вежди.
— Значи все пак си чул нещо — каза Тилиакин. — Знаех си аз, че премълчаваш това-онова.
Джори се усмихна жално.
— Не знам нищо със сигурност. Баща ми каза, че в двора са притеснени, защото Ванайската кампания не се е оказала толкова доходна за короната, колкото се е очаквало. Но засега брожението е само сред дворяните. Кралят не се е произнесъл срещу начина, по който Клин управлява нещата тук.
— Но не се е произнесъл и в защита на Клин, нали? — попита Тилиакин.
— Да — отвърна Джори. — Не е.
— Терниган няма да го отзове — каза Брут с пълна уста. — Това ще опетни и неговата репутация.
— Ако го направи обаче, ще е скоро. Интересно кого ще назначат на негово място, нали? — каза Тилиакин и погледна многозначително към Джори.
Гедер местеше поглед между двамата, а мислите му търчаха напред като отвързано куче. Постоянното повишаване на данъците, което Клин налагаше на местните, изведнъж придоби ново значение. Може би целта не беше просто да затрупва Гедер с неприятни задачи. Може би Клин се опитваше да събере повече приходи от данъци, за да компенсира златото, което беше изчезнало с все злополучния керван. Тоест да си откупи благоволението на двора.
Мисълта беше толкова сладка, че не можеше да е вярна. Защото ако беше вярно и ако стореното от него беше злепоставило сър Алан Клин пред краля…
— Според мен от Джори ще излезе добър принц на Ванаи — каза Гедер.
— Божии рани, Палиако! — възкликна Брут. — Не изричай такива неща на всеослушание!
— Съжалявам — смрънка Гедер. — Исках само да кажа, че…
Откъм високата маса се чу врява. Половин дузина жонгльори, облечени в шутовски костюми, премятаха ножове във въздуха. Остриетата улавяха светлината и лъщяха. Хората на високата маса се бяха поразместили, за да направят място за представлението, и сега Гедер виждаше ясно Алан Клин. Стори му се, че съзира известно безпокойство в стойката на протектора. Фалшива бодрост в усмивките и смеха му. Тревога в иначе веселите му очи. И ако беше вярно, значи той — Гедер Палиако — беше причината за тревогите му. Нещо повече, Клин никога нямаше да узнае. Никога нямаше да последва вълничките до източника.