Повелителка на реките

Тя ще се омъжи в параклиса „Свети Георги“ в Тур, където граф Съфолк ще представлява краля и ще стои до нея пред олтара, ще поеме малката ѝ ръка, когато баща ѝ и френския крал му я предадат. Сестра ѝ Йоланда ще се омъжи по същото време. Знам, че тя е нервна, но се изненадвам, когато ме викат в покоите ѝ два часа преди сватбата, и откривам, че ме въвеждат сама в спалнята ѝ; не присъства никой друг, който да ѝ помага. Тя е облечена в сватбената си рокля от бял сатен, украсена с маргаритки, избродирани със сребърни и златни нишки, но косата ѝ все още е сплетена и тя е боса.

— Майка ми твърди, че имате дарба — казва тя, като заговаря бързо на френски, без никакво предисловие. — Казва, че всички дами от вашия род имат дарба да виждат в бъдещето.

Правя реверанс, но ме обзема тревога.

— Така говорят, ваша светлост, но аз споделям всичките си надежди и страхове с моя свещеник и с Бог. Не вярвам, че на простосмъртните е дадено да знаят бъдещето, а със сигурност не и на жените.

Тя остро възкликва и скача на леглото, без да я е грижа за безценната рокля.

— Искам да ми гледате на карти, искам да узная какво крие бъдещето.

Потупва мястото на леглото до себе си, подканвайки ме да седна.

Не реагирам на поканата.

— Нима майка ви е предложила това?

— Не, тя не знае нищо за това, идеята е изцяло моя. Хайде, седнете до мен.

— Не мога — казвам, без да помръдна. — В английския двор не се одобрява пророкуването или изготвянето на хороскопи. Със сигурност няма да одобрят и гледането на карти.

— Никой в английския двор няма да узнае — казва тя. — Ще знаем само ние с вас.

Поклащам глава:

— Не смея.

Тя изглежда непреклонна.

— Ако ви наредя, ще трябва да го сторите. Вие сте моя придворна дама, трябва да правите каквото казвам.

Поколебавам се. Ако Уилям дьо ла Поул научи, че съм разстроила принцесата, ще възникнат сериозни неприятности.

— Разбира се, единственото ми желание е да ви се подчинявам, ваша светлост. Но какво да правя, ако поискате от мен да направя нещо, което не би се понравило на съпруга ви, нашият крал? Трябва да разберете, че това ме поставя в трудно положение. Какво трябва да правя в такъв случай?

— О, трябва да правиш каквото поискам от теб — казва тя простичко. — Защото кралят никога няма да узнае, никой никога няма да узнае. Но по този въпрос ще постигна своето. Мога да настоявам и настоявам.

Коленича и свеждам глава, изругавайки я мислено, задето е такова разглезено дете.

— Ваша светлост, извинете ме, не мога.

Тя прави пауза.

— Добре, тогава няма да се омъжа — заявява. — Можете да излезете и да им съобщите, че сте отказали да ме подготвите за сватбата ми, и затова няма да се омъжа. Сватбата се отменя.