Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Следваща в програмата беше Гълъбовата пещера, съпроводена от лекция за необходимостта да се отглеждат гълъби за прясно месо през зимата. Карен слушаше с половин ухо, после, когато Хейг млъкна за миг, тя каза:
— Цветовете тук са невероятни. Мик рисуваше ли и в пещерите?
Хейг я изгледа, сякаш въпросът й го бе стреснал.
— Да, всъщност да. Някои от неговите акварели са изложени в информационния център за пещерите. Различните минерални соли в състава на камъка са причина за ярките цветове на скалите.
Преди да е успял да се развихри на тази тема, Карен зададе следващия си въпрос.
— Идваше ли тук често по време на стачката?
— Не много често. В началото, доколкото знам, помагаше на пътуващите стачни постове. Но не го виждахме тук по-често от обикновено, дори започна да идва малко по-рядко, когато дойде есента и наближи зимата.
— А казвал ли е защо идва по-рядко?
Хейг я погледна недоумяващо.
— Не. През ум не ми е минавало да го питам защо. Всички работим на доброволни начала, всички правят толкова, колкото могат.
— Не е ли време за онова кафе, което споменахме в началото? — попита Фил, разкъсван между дълга и удоволствието да слуша разказа на Хейг — нещо, което беше очевидно за Карен, но за щастие не и за Хейг.
— Добра идея — каза Карен и ги повлече обратно към дневната светлина. Оказа се по-трудно да се доберат до Пещерата на Тана, наложи им се да се катерят през скали и през цимента, излят между морето и основата на скалите, за да изпълнява функциите на груб вълнолом. Карен си спомняше, че брегът е бил по-нисък, а морето — не толкова близо, и сподели мислите си.
Хейг се съгласи и поясни, че с годините брегът е станал по-висок отчасти и поради наносите на отпадъците от мините.
— Чувал съм някои от по-старите жители да казват, че когато са били деца, тук пясъкът е бил като злато. Трудно е да се повярва сега — допълни той и посочи към зърнестата черна маса на изгладените от водата дребни въглищни частици, които запълваха пространството между скалите и по-едрите камъни.
Стигнаха до затревен полукръг. На канарата над тях се извисяваше единствената останала кула на замъка на рода Макдъф — още нещо, което Карен помнеше от детството си. Тогава около кулата имаше повече руини, но преди няколко години те бяха премахнати по решение на общинския съвет от съображения за безопасност. Спомни си как се възмущаваше баща й от това навремето.
В основата на скалата имаше няколко отвора. Хейг се упъти към яката желязна решетка, която затваряше един тесен вход, висок няколко фута. Отключи катинара и ги помоли да почакат. Влезе вътре и изчезна зад един завой на тесния тунел. Върна се много бързо, понесъл три каски. Чувствайки се като идиот, Карен нахлупи една и го последва в тунела. Първата отсечка от няколко ярда беше много тясна, тя чу как Фил изруга зад нея, когато блъсна с лакът стената. Но скоро тунелът се разшири и ги отведе в просторна зала, чийто таван се губеше в мрака.
Хейг бръкна в една ниша в стената и внезапно пещерата се озари от бледожълтата светлина на лампи, захранвани от батерии. Половин дузина разкривени дървени столове бяха подредени край маса с пластмасово покритие на плота. Върху една каменна издатина на около три фута над пода имаше печка за къмпинг, няколко литрови бутилки с вода и чаши. В пластмасови кутии беше подредено всичко необходимо за правенето на чай и кафе. Карен се озърна и предположи, че основателите, на дружеството за защита на пещерите са били само мъже.
— Много уютно — отбеляза тя.
— Предполага се, че от тази пещера до замъка е водел таен тунел — каза Хейг. — Според легендата по него е избягал Макдъф, след като се прибрал у дома и открил, че жена му и децата му са избити, а Макбет е узурпирал престола. — Той посочи столовете и каза: — Седнете, моля — а после започна да се занимава с печката и чайника. — Е, на какво се дължи този интерес към Мик след толкова време?
— Дъщеря му едва сега съобщи в полицията за изчезването му — каза Фил.
Учуден, Хейг се извърна към тях.