Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Но все пак не одобряваш намесата ми?
Прокарах пръсти по ръката му.
— Не. Искам да кажа, че по принцип е супер, но не и на практика.
Той се засмя.
— Как пък не! — Хвана ръката ми и ме погледна многозначително. — Понякога се налага да бъдеш спасена. Мисля, че понякога ти харесва да бъдеш спасявана, само че не си го признаваш.
— Аз пък мисля, че спасяването на хора те възбужда, ама не искаш да си го признаеш.
— Не мисля, че знаеш какво ме възбужда. Спасяването на млади девици като теб е благородна задача — заяви той надменно.
Потиснах желанието си да му цапна един заради определението „млади девици“.
— Тогава го докажи. Направи ми една услуга, след като това е „благородна задача“.
— Разбира се — веднага се съгласи той. — Само кажи какво искаш.
— Трябва да предадеш едно съобщение на Кристиан Озера. Готовността му да ми помогне видимо поспадна.
— Какво?… Не говориш сериозно.
— Съвсем сериозно говоря.
— Роуз… не мога да говоря с него. Знаеш много добре.
— Преди малко ми се стори, че ми предложи помощта си. Мисля, че точните ти думи бяха: „спасяването на млади девици е една благородна задача“. Такива като мен.
— Не виждам какво благородно има в молбата ти. — Веднага го измерих с най-изпепеляващия си поглед. И той тутакси омекна. — Какво искаш да му кажа?
— Кажи му, че се нуждая от книгите на свети Владимир. Онези в ковчежето. И че трябва да ми ги даде колкото може по-скоро. Кажи му още, че е заради Лиса. А накрая трябва да му обясниш, че… кажи му, че съм го излъгала онази вечер, когато беше приемът на кралицата. — Поколебах се за миг. — Кажи му още, че съжалявам.
— Нищо не разбирам.
— Не ти и трябва. Просто то напрани. Моля те!
Отново го озарих с най-подкупващата си усмивка.
И след като набързо ме увери, че ще види какво може да направи, той тръгна за обяда, а аз се запътих към салона за тренировките.
Глава 15
Мейсън изпълни възложената му поръчка. Намери ме на другия ден преди започването на часовете. Носеше със себе си кутия с книги. — Взех ги — рече ми той. — Но побързай да ги прибереш някъде, преди да си пострадала от това, че разговаряш с мен.
Подаде ми ги, а аз изръмжах, щом поех кутията. Оказа се доста тежка.
— Кристиан ли ти ги даде?
— Да. Успях да говоря с него, без някой да забележи. Той е доста особен, забелязала ли си?
— Да, забелязала съм. — Възнаградих Мейсън с щедра усмивка, при която той разцъфтя от радост. — Благодаря. Това означава много за мен.
Колкото можах по-бързо отнесох плячката в моята стая. Съзнавах колко странно би изглеждало в очите на околните някой, който толкова силно мрази учението като мен, изведнъж да се усамоти в стаята си, за да се зарови сред прашни писания от далечното четиринадесето столетие. Но като разтворих първата книга, видях, че всъщност държах в ръцете си преписи от по-стари преписи от още по-древни преписи. Навярно най-първите отдавна се бяха разпаднали на прах.
Докато прелиствах книгите, открих, че всички попадат в три категории: книги, написани от хората след смъртта на свети Владимир; по-стари книги, написани от негови съвременници, и накрая един дневник, може би написан от самия светец. Какво бе споменал Мейсън за първичните и вторичните източници? Исках да прочета най-вече книгите от последните две категории.
Онзи, който някога бе преписвал тези съчинения, бе преразказал написаното на по-съвременен език, тъй че не ми се налагаше да чета на староанглийски или нещо подобно. Или по-скоро на руски, предположих аз, като си припомних, че свети Владимир бе живял в тази страна.
Днес изцерих майката на Сава, която отдавна страдаше от силни болки в стомаха. Сега болестта й изчезна, но Бог не ми позволи да преживея леко това събитие. Много съм слаб и замаян, а лудостта се опитва да проникне в главата ми. Всеки ден благодаря на Бога за целунатата от сянката Анна, защото без нея сигурно нямаше да издържа.
Отново Анна. И отново „целунатата от сянката“. Беше написал много за нея, наред с другите си преживелици. През повечето време беше писал дълги проповеди, досущ като онези, които слушах в църквата. Суперскучни, безкрайно тегави. Но през останалото време книгата се четеше с лекота, като дневник, описващ случващото се с него през всеки изминал ден. Оказа се — ако всичкото това не бе някаква пълна измислица, — че той през цялото време е лекувал. Тежко болни. Ранени. Дори растения. Съживявал изсъхналите посеви, когато хората започвали да измират от глад. А понякога дори карал цветята да разцъфнат, просто така.