Академия за вампири

— Толкова отчаяно ли си го закъсал, Уейд, че трябва да дрогираш момичета, за да бъдат с теб? — попитах го аз.

Той вдигна глава. Тъкмо плъзгаше устните си по шията на момичето.

— Защо питаш? Насити се на Грег и сега искаш и мен ли?

Сложих ръце на кръста с надеждата, че изглеждам достатъчно свирепа. Всъщност ми се повдигаше от алкохола.

— На този свят няма достатъчно дрога, за да ме накара да се приближа до отрепка като теб — заявих аз. Някои от приятелите му се разсмяха. — Но може да се пробваш с някое от другите момичета. Мисля, че вече са достатъчно пияни, за да ти излезе късмета. Но повече не се нуждаеш от това момиче. — Сега се засмяха още няколко от останалите.

— Това не е твоя работа — изсъска той. — Тя е просто обяд. — Да се сравняват захранващите с храна, беше само с една степен по-малко гадно от това да се наричат дампирите кървави курви.

— Това тук не е зала за захранване. Никой не иска да гледа това.

— Да — съгласи се едно момиче от по-горните класове. — Отвратително е. — Няколко от приятелките й кимнаха утвърдително.

Уейд ни изгледа кръвнишки. Най-вече мен.

— Чудесно. Тогава никой от вас няма да бъде принуден да ни гледа. Хайде. — Сграбчи захранващото го момиче за ръката и го издърпа навън. То го последва със залитане и олюляване, докато продължаваше тихо да скимти.

— Направих най-доброто, на което съм способна — казах аз на Лиса.

Тя се вгледа в мен, все още шокирана.

— Но той току-що я завлече в стаята си. И там ще прави с нея дори още по-лоши неща.

— Лис, и на мен не ми допада, но не мога да го преследвам, нито да му забраня. — Потърках челото си. — Бих могла, разбира се, да се опитам да го халосам здраво или нещо от този сорт, но имам чувството, че всеки момент ще повърна.

Лицето й се смрачи. Прехапа горната си устна.

— Той не може да върши това.

— Съжалявам.

Върнах се при стола на Грег, но от случилото се ми остана кофти чувство. И аз като Лиса не исках да гледам как се възползват от захранващото момиче. Всичко това ми напомняше за действията, които момчетата морои се опитваха да вършат с момичета дампири. Но не можех да спечеля тази битка или поне не тази вечер.

Няколко минути по-късно, когато Грег ме бе завъртял така, че да може по-добре да вижда врата ми, забелязах, че Лиса я няма. Тутакси скочих от скута му, за малко да падна на пода. Огледах се тревожно във всички посоки.

— Къде е Лиса?

Той протегна ръка към мен.

— Може би е отишла до тоалетната.

Не долавях никакви сигнали през телепатичната ни връзка. Алкохолът я заглушаваше. Изскочих навън в коридора и въздъхнах с облекчение, защото се отървах от силната музика и шумните гласове вътре в стаята на Грег. Тук беше много по-тихо, с изключение на някакъв силен звук, който се чу две стаи по-нататък. Вратата беше оставена открехната и аз влязох вътре.