Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Но никой няма да вижда татуировките ми, ако не го направя.
Той тръгна към вратата, но там се спря за миг, обърна се и лека усмивка заигра на устните му.
— Тогава я носи вдигната.
Глава 14
През следващите два дни продължих да шпионирам Лиса, макар всеки път да изпитвах известно чувство на вина. Тя винаги бе мразила, когато го правех случайно, а ето че сега беше съзнателно.
Непрекъснато наблюдавах как тя методично се сближава все по-успешно с кралските потомци. Не можеше да използва внушението върху цяла група, затова обработваше жертвите си една по една. Въздействието бе силно, макар да ставаше по-бавно. Всъщност не й бяха необходими много усилия, за да стане отново център на внимание. Мнозина от тях не бяха толкова повърхностни, колкото изглеждаха; те помнеха каква бе Лиса преди и наистина я харесваха. С радост се скупчваха около нея, така че само месец и половина след завръщането ни в Академията всичко отново беше постарому — сякаш никога не я бе напускала. И през цялото това време, докато популярността й растеше, тя се застъпваше постоянно за мен и настройваше групата си срещу Мия и Джеси.
Една сутрин проникнах в съзнанието й, докато тя се приготвяше за закуска. Последните двадесет минути бе посветила на прическата си — продухваше и изправяше косата си — нещо, което не бе правила напоследък. Седнала на леглото си в стаята, Натали следеше с любопитство процеса. Когато Лиса се пресегна към кутийката с гримовете си, Натали най-после заговори:
— Хей, довечера ще се съберем след часовете в стаята на Ерин, за да гледаме филм. Ще дойдеш ли с нас? — Често пусках шеги колко скучна е Натали, но приятелката й Ерин беше още по-отчаяна работа — една гола стена бе по-интересна от нея.
— Не мога. Ще помагам на Камила да направи светли кичури на Карли.
— Напоследък май прекарваш доста време с тях.
— Да, предполагам. — Лиса сложи спирала на миглите си и очите й тутакси станаха по-големи и изразителни.
— Аз пък мислех, че вече не ги харесваш.
— Промених мнението си.
— Изглежда, че и те напоследък започнаха да те харесват. Искам да кажа, не че всички не биха те харесали, но след като се завърна, ти не си говореше с тях, а и те не ти обръщаха внимание. Чувала съм ги да говорят това-онова по твой адрес, и то доста често. Е, това не е кой знае колко изненадващо, като се има предвид, че са приятелки на Мия, нали, ама не е ли адски странно как сега започнаха толкова много да те харесват? Виж какво, от известно време постоянно ги слушам как обсъждат първо да разберат какво искаш да правиш ти, преди те самите да решат какво ще правят. А и цялата им тайфа сега защитава Роуз, което пък вече си е направо адски откачено. Не че вярвам на всичко, което се говори за нея, но никога не съм си помисляла дори, че е възможно…
Зад безобидното на пръв поглед бъбрене на Натали се долавяше подозрителна нотка, която не убягна на Лиса. Навярно Натали никога не си бе представяла, че може да съществува такова чудо като внушението, но Лиса не можеше да рискува невинните въпроси на Натали да прераснат в нещо по-сериозно.
— Знаеш ли какво ми хрумна току-що? — прекъсна я тя. — Може би в крайна сметка ще успея да се отбия при Ерин. Обзалагам се, че кичурите на Карли няма да отнемат чак толкова много време.
Неочакваното предложение на Лиса тутакси пренасочи потока от мисли на Натали.
— Наистина ли? О, това е супер! Ерин ми сподели колко е тъжно, че вече не движиш с нас, а аз й казах…
Лиса продължи да използва внушението и много скоро си върна популярността. Следях я мълчаливо, без да се издавам, но постоянно се тревожех, макар че благодарение на усилията й подозрителните погледи и клюките за мен значително намаляха.
— Това ще събуди подозрение — прошепнах й аз един ден, когато бяхме в църквата. — Някой ще започне да се чуди и да задава неудобни за нас въпроси.
— Не ставай мелодраматична. Настроенията тук непрекъснато се менят — днес е популярен един, а утре друг.
— Ама не по този начин.
— Нима не вярваш, че може да се дължи само на личните ми качества?
— Разбира се, че вярвам, но щом Кристиан успя да се досети, тогава и някой друг може да…
Думите ми бяха прекъснати от две момчета, седнали на същата скамейка по-нататък, които изведнъж избухнаха в смях. Изгледах ги сърдито и застинах, като видях, че гледаха право към мен без дори да си направят труда да прикрият нахалното си хилене.