Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Само че не стана така.
Върнала се в настоящето, аз се втренчих в старите книги, опитвайки се да сглобя в едно всичките късчета: Лиса, госпожа Карп и свети Владимир.
Но какво трябваше да направя?
Някой почука на вратата на стаята ми и аз се сепнах, изтръгната от мислите си. Никой не ме посещаваше, дори и хората от персонала на Академията, заради наложения ми домашен арест. Когато отворих вратата, видях Мейсън да ме чака в коридора.
— Два пъти за един ден? — удивих се аз. — И как се добра до тук?
Усмихна ми се ослепително.
— Ами някой взел, че хвърлил неизгасена кибритена клечка в едно от кошчетата за отпадъци в банята. Срамна постъпка. И сега целият персонал се е струпал там, за да гаси огъня. Хайде, дошъл съм да те отмъкна.
Поклатих глава. Очевидно новата мода в нашето учебно заведение се свеждаше до запалване на огън като средство за привличане на вниманието. Кристиан бе започнал, а ето че сега и Мейсън го последва.
— Съжалявам, но тази вечер няма да ме спасяваш. Ако ме хванат…
— По заповед на Лиса.
Млъкнах и се оставих да ме измъкне тихомълком от сградата. Отведе ме в спалните помещения на мороите и по някакво чудо ме вмъкна в сградата, а после и в нейната стая, без никой да ни забележи. Питах се дали и в тази сграда нямаше огън в банята.
В стаята купонът се вихреше с пълна сила. Лиса, Камила, Карли, Ейрън и още няколко други съученици — все потомци на най-изисканите кръгове от най-висшата придворна аристокрация — седяха или пристъпваха напред-назад, смееха се, слушаха шумна музика и си предаваха един на друг бутилка с уиски. Никаква Мия, никакъв Джеси. След няколко секунди забелязах Натали да седи по-настрани от групата, очевидно неуверена как да реагира на всичко това. От пръв поглед се набиваше на очи, че е доста притеснена.
Лиса с усилие се изправи на крака. Бурните усещания, които долавях посредством нашата връзка, ми подсказаха, че е попрекалила с пиенето.
— Роуз! — Обърна се към Мейсън с ослепителна усмивка. — Ти успя да я доведеш.
Той й се поклони церемониално, доземи, като предан придворен паж.
— Изцяло съм на вашите заповеди.
Надявах се да го бе сторил единствено заради тръпката, а не под влиянието на внушението. Лиса ме обгърна с ръка през кръста и ме повлече нататък към останалите.
— Присъединявай се към празненството.
— Какво празнуваме?
— Не зная. Може би твоето измъкване тази вечер.
Неколцина от гостите държаха в ръце пластмасови чаши, вдигаха ги за наздравици и ме поздравяваха сърдечно. Аби Бадика и Зандър наляха уиски в още две чаши, за да връчат едната на мен, а другата на Мейсън. Поех моята с усмивка, макар да се чувствах неспокойна заради събитията от тази вечер. Не беше толкова отдавна, когато бих посрещнала с възторг всяка подобна сбирка и само за тридесет секунди щях да си изпразня чашата. Ала сега ме безпокояха много, прекалено много неща. Като например откритието, че всички присъстващи тук особи от кралско потекло се отнасяха към Лиса като към богиня. Сякаш никой от тях вече не си спомняше как аз бях обвинявана, че съм била нейната проклета кървава курва. Измъчваше ме и това, че Лиса беше напълно нещастна, въпреки че външно сияеше, като непрекъснато се усмихваше и смееше.
— Откъде докопахте уискито? — поинтересувах се аз.
— От господин Наги — обясни ми Ейрън, седнал много близо до Лиса.
Всички знаеха за слабостта на господин Наги. Той постоянно си пийваше след часовете и за целта поддържаше свой таен склад в кампуса. Много често местеше местоположението му, но ние винаги откривахме скривалищата му.
Лиса се наведе към рамото на Ейрън.
— Ейрън ми помогна да проникна в стаята му и я задигнахме. Пиячката де. Беше я скрил на дъното на шкафа с боите.
Другите прихнаха от смях, а Ейрън я изгледа с пълно и безусловно обожание. Развеселена, аз се успокоих от явното доказателство, че тя въобще не бе прибягвала до внушение, за да му въздейства. Той просто си беше луд по нея. Винаги е било така.
— Защо не пиеш? — попита ме след малко Мейсън, като ми шепнеше в ухото.
Сведох поглед надолу към чашата си и донякъде се изненадах, че още бе почти пълна.
— Не зная. Може би защото се опасявам, че пазителите не бива да пият, когато са на служба.
— Че ти сега не си на служба! Не си на смяна. И още дълго няма да бъдеш. Откога стана толкова отговорна?