Академия за вампири

— Защо? Та тя е само една евтина кървава…

Мейсън го халоса с все сила. Не успя да откъсне главата на Майлс, дори кръв не му пусна, нито му счупи някой кокал, но явно онзи доста го заболя. Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите и той политна към Мейсън. Точно тогава обаче се чу шум от отварянето на врата в коридора и всички замръзнаха по местата си. Пристигането на тълпа от новаци само щеше да затрудни сбиването на по-големите.

— Може би ще се появят и пазителите — ухили се Мейсън. — Искате ли да разберат, че сте се сбили заради момиче?

Майлс и Антъни си размениха многозначителни погледи.

— Хайде — рече Антъни. — Да вървим. Нямаме време за това.

Майлс го последва, макар и неохотно.

— По-късно ще те докопам, Ашфорд — закани се той.

Когато се махнаха, аз се обърнах към Мейсън.

— Значи ще се биеш заради момиче?

— Ако се наложи — отвърна той сухо.

— Не се нуждая от твоята помощ.

— Разбира се. И сама се справяш много добре.

— Те ме изненадаха неподготвена, това е всичко. Но накрая щях да се справя с тях.

— Виж какво, не си го изкарвай на мен. Ясно ми е, че настроението ти е вкиснато заради онези двамата.

— Просто не ми харесва да ме третират като… момиче.

— Но ти си момиче. А аз само се опитах да помогна.

Вгледах се в него и се уверих, че е напълно честен. Наистина искаше да ми помогне. Нямаше смисъл да се държа лошо с него, след като и без това имах толкова много врагове, заслужаващи омразата ми.

— Е… благодаря. Извинявай, че ти се изрепчих.

Поговорихме си още малко и аз успях да измъкна от него последните клюки, които се носеха в училището. Той ми призна, че забелязал нарасналата популярност на Лиса, но не го намират за странно. Докато си говорех с него, ми направи впечатление, че ме зяпа с обожание. Изпълних се с тъга, че му вдъхвам такива чувства. Дори изпитах вина.

Какво толкова, ако изляза с него? Той беше добър, забавен и определено изглеждаше много добре. Разбирахме се. Защо постоянно се забърквах с други момчета, когато един толкова сладък и готин тип ме желаеше? Защо не можех да откликна на чувствата му?

Отговорът ми хрумна, преди да престана да си задавам тези въпроси. Не можех да стана приятелка на Мейсън, понеже когато си представях как някой ме прегръща и ми нашепва приятни мръсотии в ухото, той винаги го правеше с руски акцент.

Мейсън продължаваше да ме съзерцава с възхищение, очевидно неподозиращ какви мисли се въртяха в главата ми. И докато го гледах, внезапно осъзнах как мога да използвам чувствата му в моя полза.

Макар да се чувствах донякъде виновна, се настроих на флиртаджийска вълна и видях как въодушевлението на Мейсън веднага нарасна. Облегнах се до него на стената, така че ръцете ни да се докосват, и му се усмихнах лениво.

— Знаеш ли, аз все още не одобрявам желанието ти да се правиш на голям герой, но ти наистина успя да ги изплашиш. Струваше си да се види тази гледка.