Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Продължавах да чета в захлас. Скоро установих, че за стария Влад било много добре да има Анна до себе си, защото иначе съвсем щял да се побърка. Колкото повече използвал магическите си сили, толкова повече отслабвал. И ставал все по-неоправдано гневен или тъжен. Обвинявал за това демоните и разни други глупави измишльотини, но очевидно страдал от дълбока депресия. Веднъж дори, както сам признава в дневника си, посегнал на живота си. Но Анна го спряла. И го спасила.
По-нататък, докато четях книгата, написана от някого, който очевидно е познавал лично свети Владимир, се натъкнах на следните редове:
И мнозина също възприемаха като чудо небивало тази сила, с която бе благословен Владимир, с която се отличаваше от другите. Мороите и дампирите се скупчваха около него и оставаха заслушани в думите му, щастливи само да са близо до него. Някои казваха, че е докоснат от лудостта, а не от Светия дух, но повечето го обожаваха и бяха готови да сторят всичко, което би поискал от тях. Така Бог е белязал своите избраници и ако такива мигове биват последвани от халюцинации и отчаяние, това е нищожна жертва в името на доброто и благото на хората.
Звучеше като онова, на което ни учеше нашият свещеник, но аз усещах, че тук има нещо повече от „обаяние на личността“. Хората са го обожавали и са били готови на всичко, което той би поискал от тях. Да, Владимир несъмнено е използвал внушението върху своите последователи. Сигурна бях в това. Внушението, което в онези древни времена доста от мороите са владеели, преди да им бъде забранено да прибягват до него, само че никога не го прилагали върху други морои или дампири. Защото не са можели. Само че Лиса можеше.
Затворих книгата и се облегнах в леглото. Владимир бе лекувал растения и животни. Владеел е внушението до краен предел. Ала използването на тази сила го е карала да се чувства потиснат, обземала го е лудост…
Ала най-странното беше, че всички описваха Анна, неговата най-предана пазителка, като целуната от сянката. Този израз ме изуми още когато го чух за пръв път…
„Ти си целуната от сянката! Ти трябва да се грижиш за нея!“
Госпожа Карп ми бе изкрещяла тези думи, докато ръцете й разтърсваха раменете ми. Беше се случило преди две години, в нощта, в която бях отишла в главната сграда на горните класове, за да върна някаква книга. Беше тъкмо след вечерния час и коридорите вече бяха напълно пусти. Но отнякъде внезапно се дочу силна караница и след миг иззад ъгъла изскочи госпожа Карп, разплакана, обезумяла, с див блясък в очите.
Притисна ме към стената, здраво стиснала раменете ми.
— Разбираш ли какво става?
Вече бях научила достатъчно хватки за самоотбрана, така че може би щях да успея да я оттласна от себе си, но бях толкова шокирана, че не можех да помръдна.
— Не.
— Те идват за мен. Ще дойдат и за нея.
— За кого?
— За Лиса. Ти трябва да я защитиш. Защото колкото повече я използва, толкова по-зле ще става за самата нея. Спри я, Роуз. Спри я, преди да забележат, преди да забележат и да я отведат. Измъкни я оттук.
— Аз… какво искате да кажете? Да я махна от… имате предвид… от Академията?
— Да! Трябва да се махнете. Вие сте свързани. Сега всичко зависи от теб. Отведи я от това място.
Думите й бяха налудничави. Никой никога не напускаше Академията. Но докато ме притискаше там към онази стена и се взираше в очите ми, започнах да се чувствам много странно. Някаква мъгла забули ума ми. Това, което ми каза, внезапно прозвуча съвсем разумно, дори ми се стори най-смисленото нещо на света. Да. Трябваше да махна Лиса оттук, да я отведа…
По коридора отекнаха нечии стъпки и иззад ъгъла се показа група пазители. Не ги познавах; явно не бяха от Академията. Те я отскубнаха от мен и я уловиха здраво. Някой ме попита дали съм добре, но аз само се взирах в госпожа Карп.
— Не й позволявай да използва силата! — изкрещя ми тя. — Спаси я! Спаси я от самата нея!
По-късно пазителите ми обясниха, че тя не била добре и че била отведена на място, където да се възстанови. Там щяла да бъде в безопасност и за нея щели да се грижат добре, увериха ме те. Щяла непременно да се възстанови.