Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Отместих поглед и се опитах да не им обръщам внимание. Изведнъж ми се прииска свещеникът по-скоро да започне службата. Но Лиса също забеляза подигравателните им погледи и на лицето й неочаквано се изписа гняв. Не отрони нито дума, но усмивките им взеха много бързо да се стопяват под упорито втренчения й поглед.
— Кажете й, че съжалявате — каза им тя. — И го направете така, че тя да ви повярва.
Само след миг те едва не се изпотрошиха да ми се извиняват и да молят за прошка. Направо не можех да повярвам. Тя бе използвала внушението на обществено място… при това от всички възможни места бе избрала именно църквата. И на всичкото отгоре бе въздействала едновременно на двама души.
Накрая двамата досадници изчерпаха запасите си от извинения, но Лиса не бе свършила.
— Това ли е най-доброто, на което сте способни? — скастри ги тя.
Очите им тревожно се оцъклиха. И двамата бяха ужасени, че са я разгневили.
— Лис — намесих се аз и я докоснах по ръката. — Всичко е наред. Аз, ъ, такова, приемам извиненията им.
Лицето й все още излъчваше неодобрение, но накрая ми кимна. А тъпанарите въздъхнаха облекчено.
Брей! Никога не бях изпитвала такова облекчение от започването на иначе тъй скучната неделна служба. През телепатичната ни връзка усещах мрачното й задоволство. Това не беше свойствено за нея и никак, ама никак не ми допадна.
За да се разсея от мислите за обезпокоителното й поведение, се заех — както често го правех напоследък — да изучавам околните. Недалеч от нас Кристиан открито наблюдаваше Лиса с тревожно изражение. Щом срещна погледа ми, се намръщи и рязко се извърна настрани.
Дмитрий както обикновено седеше на най-задната скамейка, само че сега не се озърташе — какъвто бе навикът му — към всеки ъгъл за евентуална опасност. В момента изглеждаше вглъбен в себе си, а в изражението му се долавяше болка. Все още не можех да си обясня защо въобще идваше в църквата. Не ми се струваше особено вярващ.
Изправен най-отпред, свещеникът отново ни заговори за свети Владимир:
— Неговият дух бил извънредно силен и той действително бил надарен от Бог. Когато ги докосвал, сакатите прохождали, слепите проглеждали. Само щом закрачел по поляните, и цветята наоколо разцъфтявали.
Брей, дай им на мороите още светци…
Чакай! Какво чух? Изцерявал сакатите и слепците?
Въобще бях забравила за свети Владимир. Мейсън ми бе споменал, че Владимир връщал хората от царството на мъртвите и това ми бе напомнило за случилото се някога с Лиса. После обаче разни други неща отвлякоха вниманието ми и известно време никак не ми беше до размишления за светеца и неговата „целуната от сянката“ пазителка, нито за тяхната връзка. Как съм могла да проспя тази тъй важна следа? Ето че се оказва, че госпожа Карп не е била единствената сред мороите, която може да лекува също като Лиса. Можел го е и свети Владимир.
— И през цялото време людете се тълпели около него, сбирали се за проповедите му, обичали го, зажаднели да следват поученията му и да чуят от устата му как проповядва словото Божие…
Обърнах се и се взрях в Лиса. Тя ме изгледа озадачено.
— Какво?
Но нямах възможност да й отговоря — дори не знаех какви думи да подбера, за да споделя съмненията си — защото веднага след края на неделната църковна служба ме подбраха, за да ме отведат в моето женско затворническо отделение.
Щом се озовах в стаята си, незабавно се заех да потърся в интернет нещо повече за деянията на свети Владимир, ала не изскочи нищо, което да свърши работа. По дяволите. Мейсън бе преровил всички книги в библиотеката и остана доста разочарован от оскъдната информация за светеца. Тогава какво ми оставаше? Нямаше начин да науча нещо повече за този овехтял светец, тънещ в прахта на столетията.
Или имаше? Какво бе подхвърлил Кристиан в онзи първи ден от срещите си с Лиса?
А пък там се пази старо ковчеже, пълно с писанията на благословения и луд свети Владимир.
Складът на тавана на параклиса. Там бяха тези ръкописи. Кристиан ги бе открил. Трябваше да надникна в тях, но как да стане? Не можех да помоля свещеника. Как ще реагира той, ако открие, че ученици са тършували там? Кристиан ще бъде лишен от тайната си бърлога. Но може би… може би самият Кристиан би могъл да ми помогне. Само че днес беше неделя, така че нямаше да го видя преди утре следобед. Но дори и тогава няма да знам дали ще имам шанса да поговоря с него насаме.