Прокрадващ се в сенките

Твърде реален беше този странен сън. Или не беше сън? Може би нещо или някой специално ми разказа трагедията, разиграла се тук преди повече от двеста години? Кой знае? С трепереща ръка избърсах потта, избила на челото ми, и разтърсих глава, опитвайки се да прогоня последните остатъци от съня, станал мой малък личен кошмар.

Неприятно усещане, но поне сега вече знаех какво е това да умреш. И знаех какво в крайна сметка се беше случило в онази ужасна януарска нощ в старата кула на Ордена и как се е появило станалото вече легенда проклятие на Авендум — Закритата територия.

Виновен за настъпилата касапница се оказа този незнаен Господар, успял да изкуши Земел с власт и безсмъртие. Господаря. Кой си ти? Вече няколко пъти през последната седмица чувах това име — Господаря. Тайнствена личност, голяма загадка и главоблъсканица не само за мен, но и за заинтригувания от неговата персона Арцивус, а следователно и за Ордена. Вярно, аз вече със сигурност знаех, че този Господар и Неназовимия са напълно различни субекти. Прекалено различно беше отношението на Земел и на демоните към Господаря и към Неназовимия. Но демоните бяха загадъчни същества, а за съществуването на Земел не знаех нищо, защото всичко, което видях, беше един сън, така че спокойно можех и да греша. Стига! За истинската същност на Господаря нека да мисли Ордена, а аз сега трябва да си свърша работата и да се измъкна от Забранената или Закритата — на кой както му харесва — територия.

Изправих се и се отдалечих от къщата, до която просъществувах (проспах?) видението.

Странно място беше Закритата територия. И все пак може да се каже, че бях приятно разочарован. Толкова много слухове и ужаси се разказваха за нея в Авендум, а то! Тук беше доволно мирно и спокойно. Почти като в уютния парк на краля, макар че досега не бях дръзвал да се вмъкна във владенията на Сталкон. Сиво-сините гвардейци имаха доста орязано чувство за хумор. Първо ще разфасоват натрапника и чак после ще се заинтересуват кой им е дошъл на гости. Дворяни, с една дума.

От тишината и спокойствието на Човешка се породи изкушението да вървя открито точно по средата на улицата.

Когато прескочих през стената и се озовах в Забранената територия, аз не прецених добре и настъпих трупа на мъртвия доралисец, когото Гиганта беше преметнал тук с помощта на пиката. Изругах тихо и старателно избърсах кръвта на козлочовека от подметките на ботушите си. Не исках да привличам излишно вниманието на местните обитатели. Макар че сега, след това необяснимо видение и след като преминах половината от дългата и криволичеща Човешка, започнах малко да се съмнявам в слуховете за пренаселената с всякакви нечистиви и незнайни, но ужасно гладни същества Закрита територия.

Плановете за старата част на града, направени от старателните джуджета и които бях взел от Кралската библиотека, се оказаха гениално точни. Аз наистина се озовах на широката, полутъмна улица Човешка покрай ниска сграда с изгнила дървена врата. Трудно можеше да се прецени по избледнялата и ръждясала табела дали е била магазин или бръснарница. Поех си дъх, призовах и Сагот за всеки случай, и закрачих напред, сверявайки с картата в главата ми.