Прокрадващ се в сенките

Накрая чух поредното тихо изхихикване, а секунда по-късно и отдалечаващото се шляпане на босите крачета. Ориентирайки се по затихващия звук, си представях какво става: тук съществото пресича залата, тук влиза в далечната стая, замира… Отново крачки, победоносно хихикане — явно беше намерило ръкавицата ми — и бързо отдалечаващи се ситни крачки, които накрая заглъхнаха в тишината.

Бавно се плъзнах надолу по стената към пода. Ръцете ми едва доловимо трепереха, изпитах неустоимо желание да изпия нещо силно. Нещо като прословутата домашна ракия на Гозмо.

В никакъв случай не биваше да оставам тук, защото когато осъзнаеше, че е било измамено толкова елементарно, създанието можеше да дойде пак. Да се връщам ли обратно към Човешка или все пак да рискувам и да мина през тъмната къща, излизайки на отсрещната улица? Няколко пъти съм бил в подобни домове, явно един архитект ги беше правил, така че се ориентирах без проблем. Сега бях в крилото на слугите и ако тръгнех направо, а след две врати завиех надясно, щях да се окажа в задната половина на първия етаж на къщата. Там би трябвало да има врата към кухнята, а от кухнята директно щях да се озова на Спящата котка — работа за минута. Отново извадих огнения болт, без да рискувам да паля „светлинката“, и държейки импровизирания източник на светлина в ръка, тръгнах през мрачната къща.

Прекрачих паднало шкафче с изкъртена страна и бутнах вратата на нужната стая. По навик я затворих след себе си. Под слабата червеникава светлина от мрака изплува маса със светлолилава ваза на нея, изработка на низински майстори15, с изсъхнали цветя в нея. Цветчетата отдавна се бяха разпаднали и на тънък слой покриваха полираната повърхност на масата. Стол с резбована облегалка, имитираща паяжина — без съмнение работа на джуджета, въпреки че те не обичаха много да работят с дърво. Две картини, уви, не можех да видя какво изобразяваха — от времето картините беше потъмнели и сега се виждаха само отделни щрихи. Неголеми рафтове с редици прашни книги. Май бях попаднал в кабинета на управителя или на иконома. Самият иконом лежеше на пода до масата. Лицето му беше обърнато надолу. Стар, покрит с паяжини и прах скелет. Приближих предпазливо и се наведох над него. Костите на краката му бяха раздробени, или по-скоро изгризани, сякаш някой се е опитвал да се добере до вкусния костен мозък. Гхоли?