Прокрадващ се в сенките
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокрадващ се в сенките». Краткое содержание книги:
Преливащото от цветове сияние на деня се смени с нощ. Потоците енергия вече не бяха под контрол и четирите ослепителни снопа магия удариха нагоре, изпарявайки тавана и покрива на кулата. В залата на Съвета се втурна студен вятър, завихряйки безброй снежинки в безумен танц на болката. Петият поток, потокът, който беше контролиран от мъртвия Панарик, удари хоризонтално, като мина през надигащият се от пода Ело, убивайки го на място, а след това направи огромна дупка в стената на залата и изчезна. Енергията с пращене се стовари на плещите на опитващият да се изправи от пода зашеметен Валдер. Той погледна към огледалния под, където го беше захвърлила магията, и видя бледото си лице. Пареща болка премина през тялото му, причинявайки ужасна болка.
Море от енергия. Океан от енергия. Енергия, която можеше да управлява само полуделия Земел.
— Убиец! — изкрещя отляво на Валдер изправящият се Илио.
Той протегна ръце и забравяйки за магията, се хвърли към Земел, който се опиваше от току-що пробудилата се Кронк-а-Мор. Земел обърна внимание на Илио не повече отколкото огр би обърнал внимание на комар. Изщракване с пръсти, безсмислена фраза на огрски — и Илио с вик пропадна в дупката, отворила се в огледалния под под краката му. С хлопващ звук краищата на огледалото отново се сляха, погребвайки приятеля на Валдер.
— Ти! — закрещя Валдер, но веднага бе плътно обвит от черни гъвкави въжета енергия.
— Млъквай, Валдер — гласът на Земел беше невъзмутим. — Малко съм зает.
— Какво правиш, безумецо? — извика Валдер, опитвайки се да се освободи от здравите обятия на чуждата магия. — Не разбираш ли какво може да се случи!
— Разбирам много добре, а това, което не разбирам, Господарят винаги може да ми го обясни — Земел не спираше да прави жестове с ръце и огрската магия с трептене му се подчиняваше. — Да, Валдер, да. Господарят ме научи как да ви въртя на пръста си и как да стана безсмъртен. След няколко минути ще бъде равен на Неназовимия, че дори и по-силен от него! Какво говоря! Неназовимия е просто аматьор, ще преклони глава пред мен!
— Какъв Господар? За какво говориш? — извика архимагът, хвърляйки поглед към помръдващата ръка на О’Карт.
Рижият филандец идваше на себе си.
— Не можеш да разбереш кой е Господаря! Ти и глупаците като теб само се кичите с могъществото на Ордена, без дори да осъзнавате с дребните си и нищожни умове с какво могъщество ще разполагам съвсем скоро! Отдавна, много отдавна Господарят ми каза как да събудя Кронк-а-Мор. И за това ми трябваха Рога и петима глупаци, които да се съгласят да ми дадат силата си. Научих езика на огрите и с десетилетия се рових в книгите им, изучавайки древните тайни на шаманството на огрите. Осигурих си безсмъртие и не ми пука колко ще изпратя в Мрака след Панарик!
— Сам отивай там! — извика О’Карт и удари Земел с огнен чук.
— Ву-уу-ум! — забушува огъня в залата и снежинките се стопиха от непоносимата жега.
Енергийните въжета, обхванали Валдер, леко се охлабиха и той добави силата си към атаката на рижия архимаг. Но Земел само се разлюля, пламъците се стичаха като огнен водопад по дрехите му.
Първият удар предателят нанесе на Валдер. Въздухът затрептя, сгъсти се и към архимага се понесе полупрозрачна пурпурна сфера. Валдер забеляза сплитане от Въздух, Земя и още нещо непознато. Всичко, което успя да направи, преди магията на Земел да го достигне, беше да активира угасващия си щит, влагайки в него цялата си енергия, като му придаде и ефект на леко изкривено огледало. Между архимага и магическия снаряд засия ослепително синя стена. Магията на Земел удари в щита и го пръсна на стотици хиляди сини искри, разлетели се като малки призрачета из разрушената зала на Съвета. Сферата загуби скоростта си, промени посоката си и се плъзна по гърдите на архимага.
При допира в гърдите му избухна изгаряща болка и Валдер се свлече на пода, хващайки с ръце мястото, докоснато от сферата. Архимагът се извиваше и гърчеше от болка и не видя как О’Карт отново удари с любимия си огън, но вече не по Земел, а по Рога, над който се струпваше все повече и повече черна магия. По този начин филандецът се надяваше да промени центъра на враждебната сила и да я направи нестабилна. От лекия огнен удар Рогът на дъгата се завъртя по огледалния под и леко се измести.