Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Ники каза:
— Прощавай, Петър, престанах да слушам, когато каза, че те е научила да се организираш.
— И да спазвам крайните срокове, Ники, представяш ли си?
Докато двамата се смееха на някакъв общ спомен, Руук си представи Петър преди десет години — загубен хърватин, който се мотае из общежитието с нейния халат и повтаря „Ниикии, не може намери опувки“.
Когато смехът заглъхна, Петър сниши глас и се доближи до Ники. Руук забеляза, че коляното му докосва нейното, както и че тя не се отмести.
— Чух, че е пишела нещо.
— Това го знам — каза Руук. — Било голяма работа.
Ники обясни:
— Руук й е пишел профил.
— О, значи ти е казала за какво е? — попита Петър. Руук не беше сигурен дали хърватинът знае, или се опитва да разбере какво знае той, и тъй като Петър може би знаеше повече от него, той каза:
— М-м, не в подробности.
— И аз нищо не знам. — Петър взе няколко каперси от чинията на Ники, пъхна ги в устата си и каза: — Разбрах за това от един от познатите ми по издателствата. Явно Касиди е пишела книга, в която е разкривала такива неща, че след излизането й някои много влиятелни хора са щели да влязат в затвора за много дълго време.
Единадесет
На следващата сутрин Джеймисън Руук стана в пет часа, за да въведе отново ред в живота си. След като взе душ и се облече, смели кафе за чаша силно еспресо и понесе метла, лопата, кофа и комплект почистващи препарати към кабинета си, за да се изправи срещу бъркотията, сътворена от тексасеца преди два дни. Застанал на прага, той огледа бедствената зона, в която се бе превърнала удобната му писателска бърлога: пръснати по пода папки, изпразнени чекмеджета, късчета стъкло от натрошени снимки, съборени награди и поставени в рамки корици на списания, разкъсани кутии с материали от проучвания, изпразнени на пода, петно от собствената му кръв, шкафове, обърнати с краката нагоре, разхвърляни книги, изкривени лампиони, столът, който се беше превърнал в негов затвор. „Добре, де“, помисли си той. „Това последното всъщност не е кой знае каква промяна.“ Този жив спомен за начина, по който бяха нахлули в личното му пространство, го обезсърчи и обърка едновременно. Руук не знаеше откъде да започне, така че направи единствения логичен избор — остави метлата, лопатата и почистващите продукти в ъгъла и седна да потърси Петър Матич в Гугъл.
Докато печаташе името, се усмихна. Ако го изговореше бързо, звучеше като секс играчка. „По-добре да не се отклонявам в тази посока“, помисли си той. „Не и ако искам да сложа живота си в ред тази сутрин.“
За негова изненада изникнаха множество резултати. Известен финансист, учител, пожарникар от Клийвланд и така нататък. Гаджето на Ники от колежа обаче не излизаше. Появи се едва на втората страница — един-единствен линк, водещ към остаряла биография, взета от документален филм за дивите животни, който беше заснел в Тайланд — „Стари приятели, нови светове“. Откъсът не казваше кой знае какво.
„Студент по филмово изкуство и приключенец от село Каменско в Хърватин, преселил се в Съединените щати, Петър Матич получава субсидия, за да заснеме филм, който разкрива пред света множество новооткрити животински видове.“ Значи Петър беше от онези, които снимат двуглави змии и птици с козина под крилата.
След това Руук потърси „Петър Матич Ники Хийт“ — за щастие не излезе нищо. Особено много му олекна, когато не откри линк към общ филм. Избута от съзнанието си образа на Ники с някакъв хърватски Ромео, мержелеещи се като зелени призраци в запис, правен с камера за нощно виждане, и започна да мете.
Около половин час по-късно мобилният му телефон иззвъня с темата от „Драгнет“.
— Забележи, че този път ти се обаждам, преди да намина — каза Ники. — Зад ъгъла съм, имаш точно две минути, за да изгониш пантерите.
— Всичките ли? Започвам да се привързвам към една от тях. Всъщност, чакай малко — Той се престори, че покрива слушалката с ръка и каза: — Опитвате се да ме прелъстите ли, г-жо Робинсън?
— Внимавай, Руук — каза му Ники. — Пак ще ти потече кръв от носа.
Появи се с кафе, макар че призна, че не може да се мери с неговото, и торба топли бейгъли от „Зукър“, току-що зърнали първия си изгрев.
— Реших тази сутрин да останем в центъра, за да се отбием при редактора на Касиди Таун веднага щом издателството отвори, а от там да тръгнем към управлението. — Тя видя, че изражението му се промени и попита: — Какво?