Убийствена жега

Пет19. Руук се концентрира, за да не извърти очи.

— Е, Касиди може да е била сурова, но не беше звяр. Макар че не бих я нарекъл и алтруистка. Сигурен съм, че помагайки на Пийт да си стъпи на краката, тя е изграждала отношения с вътрешен човек, в които той й е задължен.

— Има ли някой, когото би нарекъл близък неин приятел?

— Ако съдя по онова, което видях, не. Тя беше роден самотник. Нямам предвид, че беше самотна, но прекарваше свободното си време с цветята си, а не сред хора. Видя ли порцелановата плочка на стената до стъклените врати? „Когато животът те разочарова, остава градината.“

— Касиди явно често е трябвало да се бори с разочарованието.

— И все пак — каза той, — не можеш да виниш човек, чиято страст е да помага на живи същества, пък били те и растения.

Ники взе купчина листа, събрани от пода и ги подравни, като потупа с тях по корема си.

— Не знам къде ги държиш, така че ще ги редя на бюфета. Сега поне ще можеш да се разхождаш, докато играеш с хеликоптера си.

Той работеше заедно с нея, изхвърляйки всичко счупено в кухненското кошче за боклук.

— Знаеш ли, харесват ми тези съвместни домашни занимания.

— Да не си внушиш нещо — каза тя. — От друга страна нищо не възбужда една полицайка така, както възможността да почисти място, където е извършено престъпление.

Бюфетът се запълни, така че тя постави една купчина папки на бюрото. Тогава ръката й закачи интервала на клавиатурата му и скрийнсейвърът се изключи. Пича изчезна и на негово място се появи резултата от търсенето „Петър Матич Ники Хийт“. Руук не беше сигурна, че тя го е видяла и затвори лаптопа, като измърмори, че го прибира, за да не й пречи. Ако беше видяла, тя с нищо не го показа и той си наложи да изчака малко, работейки в мълчание. След доста дълга пауза отиде да реди книгите в библиотеката и небрежно подметна:

— Снощи се опитах да ти се обадя, но ти не вдигна.

— Знам — бяха единствените й думи.

Когато предишната вечер си тръгнаха от „По-късно“, Руук настоя да излязат на вечеря, но тя отказа с обяснението, че е изтощена от предишната вечер.

— Секса ли имаш предвид? — попита той.

— О, да, Руук, ти ме изтощи.

— Наистина ли?

— Поне ми беше приятно. Но ако си спомняш, точно преди с теб да се отдадем на удоволствия, аз се бих с тексасеца, а днес цял ден трамбовам из града заради разследването.

— И аз правих същото.

Тя свъси чело.

— Извинявай, и ти ли се би с тексасеца? Мислех, че само си седял на стол и си се прекатурил.

— Нараняваш ме, Ники. Бичуваш ме с присмеха си.

— Не — каза тя с неприкрита похот, — бичувах те с колана на халата си.