Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
— Солей, съборили сте я от стола й насред ресторанта. Нарекли сте я прасе и сте я заплашили да й забиете нож в гърба.
Тя въздъхна и изви очи нагоре, сякаш отговорът се намираше между прожекторите, окачени на тавана.
— Ами — каза накрая тя, — спомнете си как е умряла. Според вас защо не исках да знаете какво й казах?
Хийт трябваше да признае, че в това има логика, но отговорът й беше:
— Опитвам се да открия убиец. С всяка лъжа изглеждате все по-виновна и ми губите времето, а то е ценно.
— Добре, добре.
Хийт извади няколко снимки.
— Някога виждали ли сте този мъж?
Солей разгледа снимката от шофьорската книжка на Естебан Падийя.
— Не.
— Ами този? — Ники й подаде скицата на тексасеца. — Него виждали ли сте го?
— Не. Прилича на оня от „Лошият дядо Коледа“ — каза тя и се усмихна самодоволно на Ники.
— А този познавате ли го? — Ники й подаде снимка от аутопсията на Дерек Сноу и видя как арогантността изчезва от лицето й.
— О, боже мой…
Солей остави снимката да падне на пода, а Хийт каза:
— Казва се Дерек. Онзи, когото сте простреляли в „Драгънфлай“ миналия декември. Той ли ви се обади на срещата със Зейн Тафт? Питам, защото този човек е бил убит малко след като сте излезли от „Бруклин Дайнър“.
— Не мога… аз…
Солей пребледня като смъртник.
— Двама души, с които имате нещо общо, са били убити онази нощ, Солей. Хубаво си помислете и ми кажете какво става. Касиди Таун нещо за вас ли пищеше? Искам истината, без повече лъжи.
— Нямам какво повече да ви кажа.
Екипът влезе в студиото, а Солей побягна и ги разблъска по пътя навън.
— Няма ли да я задържиш? — попита Руук.
— За какво? Мога да я арестувам, че е излъгала полицай или заради стрелба с незаконно оръжие миналия декември, но това с нищо няма да ми помогне. Адвокатите на студиото ще я измъкнат навреме за предаването довечера. Предпочитам да изиграя тази карта, когато ще ми бъде от полза. Засега ми стига да я притискам, докато се паникьоса.
— Добре. Обаче ако довечера издъни циганското колело, ти ще си виновна.
Седнали на задните редове, те зачакаха репетицията да започне отново. Ники знаеше от опит, че понякога хората, които създават проблеми, решават друго, след като ги притисне и искаше да даде на Солей възможност да размисли и, може би, да се върне в настроение да съдейства. След петнадесет минути в леденото студио обаче мениджърът обяви един час почивка, така че двамата си тръгнаха. Докато завиваха към коридора, който водеше към асансьорите, някой извика:
— Боже мой, нима това е Ники Хийт?
— Точно сега не ми е до това — прошепна Ники, а Руук каза:
— Този може да успеем да го надбягаме.
— Ники? — каза мъжът. Чувайки гласа му за втори път, тя спря, а пред очите на Руук досадата по лицето й се превърна в нарастваща изненада. Внезапно Ники се извърна и се усмихна като слънце.
— Божичко!
Руук се извърна и видя мършав мъж с пясъчноруса коса, дънки и пуловер с остро деколте, който вървеше към тях, разперил широко ръце. Ники хукна към него и двамата се прегърнаха. Тя щастливо изквича, а той се разсмя. После двамата се залюляха напред-назад, все още прегърнати. Руук не беше много сигурен какво да прави, така че пъхна ръце в джобовете си и ги наблюдава, докато се отделяха един от друг, но само на ръка разстояние, и се гледаха с блеснали очи.
— Виж се само — каза Ники. — Без брада!
— Ти си си същата — каза той. — Не, изглеждаш по-добре.
Руук забеляза, че изговаря „р“-то по-твърдо — не като шотландец, но все пак имаше акцент. После Ники го целуна — за кратко, но, както си отбеляза Руук, точно по устните. Обърна се към Руук, без да пуска ръката на непознатия и каза:
— Това е Петър. Старото ми гадже от колежа.
— Сериозно? — Руук протегна ръка и двамата се ръкуваха. — Аз съм Джеймисън.
— Джеймс?
— Джеймисън. А ти си… Питър? — Руук беше от хората, които с гордост отправяха удари под кръста.
— Не, Петър. Римува се с „метър“. Хората постоянно допускат тази грешка.
— Още не мога да повярвам — каза Ники и разтърси Петър с ръката, която бе обвила около кръста му. — Дори не знаех, че си в Ню Йорк!
— Да, тук работя. Продуцирам отделни сегменти.
— Петър, това е страхотно. Значи ти си продуцентът?