Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
От това още повече му се прииска втора нощ с нея, но както винаги Ники Хийт много държеше на независимостта си. Намусен, той взе такси до Трибека, а писателското му въображение изпълни главата му с вероятни последствия от това, че с гаджето й от колежа са си разменили телефоните.
Той постави още един том на Оксфордския английски речник на мястото му и каза:
— За малко да не ти се обадя. Страх ме беше да не те събудя. — Руук сложи трети том до съседа му, преди да добави: — Защото ти каза, че ще спиш.
— Да не си ме проверявал?
— Аз? Я се осъзнай.
— Ако трябва да знаеш нещо, аз ще ти го кажа.
— Ник, нищо не трябва да знам.
— Не вдигнах, защото не бях у дома, когато се обади. Бях навън.
Макар че беше запален покерджия, той замаскираше реакциите си толкова добре, колкото заека Роджър след голяма глътка уиски. Най-накрая тя каза:
— Не можах да заспя и отидох в управлението. Исках да използвам една от базите данни на ФБР, за да потърся определени оръжия, скоч и хора, които са се занимавали с изтезания. Понякога разпознаеш ли маниера, откриваш престъпника. Снощи не открих нищо, но се свързах с един агент от Националния център по анализ на насилствените престъпления в Куонтико, който ще проучи и ще ми каже, ако открие нещо. Пратих им и частичните отпечатъци, които взехме от лентата.
— Значи през цялото време си работила?
— Не през цялото време — отвърна тя.
Ясно. Беше видяла търсенето в Гугъл. Или не беше, но наистина се беше свързала отново с Петър.
— Опитвате се да ме изтезавате ли, детектив Хийт?
— Това ли искаш, Джеймисън? Да те изтезавам?
С тези думи тя допи кафето си и отнесе чашата в кухнята.
— Това е заради глупавия им код на честта — каза Очоа. — Заради него хората не искат да ни помогнат.
Двамата с Роули седяха на предните седалки на неозначената кола, паркирана срещу погребално бюро „Морено“ на ъгъла на 107-а и „Лекс“. Вратата още беше затворена, така че погледът на Роули се зарея нагоре по улицата към влака на „Метро Север“, който забавяше ход по издигнатите релси, за да спре на станция „Харлем“, последната спирка, преди да разтовари пътниците от Хеърфийлд Каунти на станция „Гранд Сентръл“.
— Просто няма логика. Особено когато става дума за член на семейството! Положително знаят, че се опитваме да намерим убиеца на техен роднина.
— Не е нужно да има логика, Рейлз. Кодът повелява „Недей да портиш, каквото и да става“.
— Чий код? Семейството на Падийя изглежда няма връзки с бандите.
— Не е нужно да има. Залегнало е в културата им, в музиката, повтарят го по улиците. Дори да не те убият, пропееш ли, значи си гнида. Никой не иска да бъде гнида. Такова е правилото.
— На какво можем да се надяваме тогава?
Очоа сви рамене.
— Не знам. Да открием изключение?
Пред вратата на погребалното бюро спря черен фургон и шофьорът натисна клаксона два пъти. И двамата следователи погледнаха часовниците си — знаеха, че от Съдебна медицина са освободили тялото на Естебан Падийя в 8 сутринта. Беше 9:15 и те мълчаливо наблюдаваха, докато металната врата се вдигна и двама служители излязоха да вземат количката и черния чувал с останките на жертвата.
Малко след 9:00 отпред паркира една бяла „Хонда“.
— Ето — каза Роули, но изруга, когато шофьорът се оказа братовчедът от предишната вечер, който слезе и се вмъкна в сградата. — Явно няма да открием изключение.
Изчакаха още десет минути и когато не дойде никой друг, Роули запали мотора.
— И аз това си мислех — каза партньорът му и колата се отдели от тротоара.
Почукаха на вратата на дома на Падийя на номер 115, но никой не отвори. Тъкмо щяха да си тръгнат, когато отвътре се разнесе глас и попита „Кой е“ на испански. Очоа се представи и попита дали може да поговорят. След дълга пауза чуха плъзгането на верига, секретната брава се отвори и един тийнейджър ги помоли да му покажат значките си.
Пабло Падийя ги покани да седнат в дневната. Макар че момчето не го каза, изглежда ги беше поканило не от гостоприемство, а за да ги прибере от улицата. Очоа си помисли, че макар че се предполагаше, че законът „Недей да портиш“ е измислен от солидарност, очите на хлапето му приличат на тези на жертва на тероризъм. Или на градските жители в уестърн с Клинт Истууд, които се боят от тираничния престъпник и бандата му.