Убийствена жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Nikki Heat #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-43-0
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствена жега». Краткое содержание книги:
Разследването обаче се усложнява, когато Ники отново се натъква на известния журналист Джеймисън Руук. Предвид скорошната им раздяла, тя предпочита да избегне болезнените емоции, но привлекателният остроумен писател също е забъркан в случая и това я принуждава все пак да се съюзи с него. Неразрешеният романтичен конфликт и сексуалното напрежение между тях пораждат искри, докато Хийт и Руук се впускат в търсене на убиеца сред знаменитости и гангстери, певици и проститутки, професионални спортисти и опозорени политици, а този нов експлозивен случай ги отвежда в един блестящ свят, изтъкан от тайни, фалшиви фасади и скандали.
Когато натиснаха звънеца в преддверието, отговори домашната прислужница.
— Мис Солей не тук. Вие върне после.
По гласа им се стори мъничка, възрастна и мила. Руук дори си я представи затворена в алуминиевия панел.
Когато излязоха на тротоара, Ники прелисти записките си, откри някакъв номер и се обади на Али, асистентката от „Рад Дог Рекърдс“. След кратък разговор затвори телефона, тръгна напред и каза:
— Солей е в телевизията, репетира преди участието си в някакво предаване тази вечер. Да я изненадаме и да видим какво ще изтърве.
Докато бързаха по обратния път, Руук впери жален поглед в една маса за двама в „Ла Палапа“, която току-що се беше освободила. „Почивката ще трябва да почака“, каза си той и хукна да догони Ники, която вече завиваше зад ъгъла и вадеше ключовете за колата.
* * —
Светлината от стоповете оцвети храстите в червено и Роули паркира на алеята, която водеше към малък празен паркинг между един мексикански ресторант за бързо хранене и триетажната къща, където според регистрацията си бе живял Естебан Падийя.
— Леко бе, човек, да не удариш онази количка — обади се Очоа.
Роули изви глава към страничното огледало.
— Виждам я.
Когато бронята чукна количката, партньорът му се изсмя:
— Виждаш ли защо не ни дават по-хубава кола?
Всички паркоместа в източната част на 115-а улица бяха заети, а един камион за доставки на бира беше заел почти цялата товарна зона. Нямаше как да разтовари там, защото останалото място беше заето от малка трошка с броня, лепена на десет места и цял куп фишове за неправилно паркиране на предното стъкло. Затова Роули импровизира, паркирайки с носа навън, перпендикулярно на тротоара. Предните гуми бяха на улицата, а задните — на границата между цимента и оредялата трева.
Нивата на престъпността в източен Харлем, наречен още „Ел Барио“, са най-високите в целия район, но напоследък бяха спаднали значително — с 65 до 68 процента, в зависимост от това чия статистика предпочиташ. Роули и Очоа си даваха сметка, че изглеждат точно като ченгета дори в цивилните си дрехи. Освен това се чувстваха в безопасност. Независимо от статистиките, общността се състоеше най-вече от семейства, а те бяха достатъчно опитни, за да са наясно, че „беден“ не означава „опасен“. Ако попитате хора с опит и на двете места дали е по-вероятно един изгубен портфейл да бъде откраднат на булевард „Марин“ или на Уолстрийт, отговорът сигурно ще ви изненада.
Макар че есенният ден беше много приятен, вечерният хлад бързо изсмукваше топлината. Вниманието им бе привлечено от дрънчене на бутилки — пред къщата на Падийя някакъв мъж на неговата възраст, около 35 години, нареждаше черни чували с боклук върху могилата, която се издигаше по протежение на тротоара. Той забеляза двамата детективи, но остана съсредоточен върху работата си, като ги наблюдаваше под око.
— Buenas noches18 — поздрави Очоа. Когато мъжът безмълвно се наведе да вдигне следващата торба, следователят продължи на испански и го попита дали живее там. Той метна чувала в пролуката, която беше отворил между другите две торби и изчака да види дали ще се задържи. Когато се почувства удовлетворен, се обърна към тях и попита някакви неприятности ли има.
Очоа продължи на испански и обясни, че разследва убийството на Естебан Падийя. Мъжът каза, че това е братовчед му и че няма представа кой го е убил или защо. Каза го високо, разперил широко ръце към тях с дланите нагоре. Роули и Очоа и преди бяха виждали този жест. Братовчедът на Падийя им казваше, че няма да издаде нищо нито пред тях, нито (което беше по-важно) пред някой друг, който го наблюдава.
Макар че знаеше, че вероятно е безполезно, детектив Очоа му каза, че човекът, убил братовчед му, обикаля на свобода и помоли да поговорят вътре, насаме. Мъжът каза, че нямало смисъл, че нищо не знае и че същото се отнася и за семейството му.
18
Добър вечер (от испански) — бел.прев.