Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Божията майка го е закриляла във всичко досега и не би позволила да бъде подло убит точно сега в Западна Готаланд. Дала му е най-големите дарове на земното съществуване, но не безусловно, защото в същото време му е отредила най-великото от делата, което би могла да повери на някой от своите рицари. И не става дума само за църквата, обречена на Бог, която той ще трябва да изгради, за да докаже, че Той е тук и няма защо да бъде търсен с кървави войни в далечни страни. Поставила му е още по-благородната задача да осигури мира.
Откри мястото, където можеше да си почине и да се помоли. Вече се бе спуснал краткият летен здрач. Няколко седмици по-късно, на Еньовден, здрачаването ще продължава едва половин час. Нямаше вятър и във въздуха бавно се настаняваха ароматите на нощта. Един славей се гушеше в близкия гъсталак и песента му изпълни за момент цялата му душа. Никога досега не бе изпитвал подобен покой. Изглежда светата Дева искаше по този начин да му покаже, че небесното щастие може да господства и при земното съществуване. В момента бе способен да усети нейната воля и нейната безкрайна благодат във всяко събитие, голямо или малко. Баща му бе на път да възстанови жизнените си сили и скоро щеше отново да може да ходи.
Ибрахим и Юсуф бяха преместили господаря Магнус в голямата стая на кулата веднага след като бе добре почистена и с помощта на няколко крепостни изградиха нещо като мост с перила от двете страни, по който болният да може да се придвижва, опирайки се на ръцете си. С всеки изминал ден ставаше все по-очевидно, че той скоро ще може да се движи без чужда помощ. Бе възвърнал и част от доброто си настроение и бе заявил, че ще проходи отново по случай сватбата на сина си. Със старческа походка може би, но при всички случаи на собствените си крака. До празника Еньовден щеше да държи в тайна оздравяването си, за да могат всички присъстващи на сватбата да се уверят с очите си в благотворното влияние на медицината. Говорът му също много се бе подобрил след ежедневните упражнения и бе оставил зад себе си отчаянието, което в началото бе негов постоянен спътник. Преди категорично отказваше да подхвърля от едната в другата си ръка малкото обло камъче, а сега го правеше толкова усърдно, че се налагаше от време на време Ибрахим и Юсуф да го възпират, за да не прекали.
Бе споделил с Арн чувството си, че животът се възвръща и в тялото, и в душата му. Знаеше, че и дума не може да става за някакво чудо, каквото и да разправяха хората. Това бе негово лично дело, плод на силната му воля и, би могло да се каже, на молитвите му, без да се изключват уменията на двамата чужденци. Те бяха обикновени хора, а не светци или магьосници, въпреки странното им облекло и неразбираемия език, на който говореха. Тогава Арн бе разкрил пред баща си, че тези двама мъже, чиито имена бяха Ибрахим и Юсуф, в действителност са сарацини. След като чу това, господарят Магнус бе потънал в дълго мълчание и Арн бе съжалил, че му е казал истината. Накрая баща му бе казал, че знанието прави живота по-добър, независимо дали идва от близо или от далеч. Бе го изпитал с тялото си. Злословенето от страна на хората на Църквата по отношение на тези сарацини нямаше никаква тежест срещу думите на собствения му син за тях. Кой друг впрочем би могъл да се произнесе по въпроса с по-твърдо убеждение? Този, който е бил свещеник във Форшвик или епископ в Източен Арос? Или този, който е водил война със сарацините в продължение на двадесет години?
Арн се бе възползвал от случая, за да добави, че във всички места на Ордена на тамплиерите има вещи в медицината сарацини, защото са най-добри в тази област и че това, което е добро за святата Божия армия, трябва да е същото и за хората от Западна Готаланд. След тези му думи баща му бе изпаднал в добро настроение и бе веднага помолил Арн да го придружи до най-високото място на крепостната стена, за да може да види строителната площадка. Арн бе изпитал опасение да не би това излизане на баща му да се окаже преждевременно. А освен това не би желал той да оцени строителните работи като ненужни и да им се противопостави след като вече разсъждаваше трезво. При вида на голямата и красива стена, която вече бе придобила форма около външните части на крепостта от страната на езерото с перспективата да обгради изцяло Арнес, той бе занемял от радост и гордост. Самият той бе направил известни подобрения на тези укрепления в младостта си и често след това бе съжалявал, че не е могъл да ги направи още по-добри. Арн подробно му бе обяснил как ще изглежда всичко, след като работите приключат, и го бе уверил, че никой враг няма да може повече да заплашва Фолкунгите. Баща му горещо бе одобрил всичко това.