Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Зед започна да върти пак и пак металната ивица, изучавайки я с жаден поглед.
— Добре — рече накрая. — Ще погледнем. Ти успя ли да разбереш от книгата нещо за другите символи, изобразени върху лентичките?
— Досега единственото, което знам, е, че елементите на различните символи са предназначени да бъдат свързвани — че навързването им един за друг значи повече от всяка отделна част. Поне това гласи обяснението на високо Д’Харански — според него последователността от частите, когато бъдат събрани заедно, оформят език.
— Езикът на Сътворението — заключи Зед кисело.
— Да. Поради това си мисля, че е грешка да се опитваме да тълкуваме символите поотделно. Опитаме ли се, губим представа за истинското значение, изразено чрез комбинацията. Тези нанизи от символични надписи са езикът на Сътворението. Само дето не мога да разбера как да го разшифровам.
Зед посочи с една метална лентичка.
— Значи твърдиш, че тези последователности от символи всъщност трябва да се комбинират като думите в изречение, за да предадат някаква информация, да разкажат нещо, така ли?
Бердин повдигна вежда към Ричард.
— Добри духове, нима не е чудо? Най-сетне той слуша какво му се говори!
Зед не й обърна внимание.
— Значи, ако не сте разбрали нищо от езика на книгата, няма начин да разберете какво означават тези по-дълги поредици от символи.
Ричард почука с писалка по масата.
— Боя се, че не бихме могли.
Тридесет и трета глава
НИЧИ ИЗГЛЕЖДАШЕ ДОСТА ПО-ПРИТЕСНЕНА от Зед или Натан и в изражението й нямаше и следа от скептицизъм. Калан знаеше, че Ничи се е научила да вярва на Ричард безусловно и с непоклатима вътрешна увереност. Самата Калан, разбира се, изпитваше онова още по-дълбоко чувство на доверие, което единствено любовта е способна да породи. Зед, който до голяма степен бе отгледал Ричард, го познаваше достатъчно добре, за да е наясно дори повече от Ничи доколко може да се вярва на думата му, но, от друга страна, именно защото го бе отгледал, му беше трудно да си признае на глас или да се въздържа от допълнителни въпроси, целящи да изключат всяко съмнение.
Ничи не приемаше с лека ръка нищо казано от Ричард, затова продължи да разпитва.
— Защо тази книга не функционира така, както би трябвало? Какво трябва да се направи, за да заработи? Какво липсва?
Ричард въздъхна.
— Не знам.
Този отговор не задоволи Ничи.
— Все нещо трябва да си научил.
Той прокара длан по отворената книга.
— Ако се съди по това, което съм научил, би трябвало да работи, но уви. Двамата с Бердин се въртим в кръг и не стигаме доникъде. По същество книгата казва: „Когато се съчетае с тези елементи по този начин, този символ означава това и това.“ Но когато приложиш правилата, последователността от символи се превръща в нищо незначещи глупотевини. Нямам ни най-малка представа защо не функционира така, както би трябвало.
Зед махна неопределено с ръка към книгата.
— Може би тази книга, „Регула“, всъщност по никакъв начин не е свързана с машината или поне не толкова, колкото ти си представяш. В крайна сметка, при положение, че разполагаме с машина, скрита от незнайно колко хилядолетия, и с книга с неясен произход, голяма част от която липсва, как да сме сигурни, че между двете съществува пряка връзка?
— Много просто — сви рамене Ричард. — Отгърна на първа страница и завъртя книгата към дядо си. — Този символ тук, който е изобразен на цялата първа страница, е същият, който виждаме и на гръбчето. Той показва какво представлява книгата, за какво е. Същият символ го има и на четирите страни на машината.
— Има един и същи символ върху книгата и върху машината, така ли?
Ричард потвърди с кимване.
Зед се замисли за момент.
— Имаш ли някаква идея какво означава символът?
— Боя се, че не.
Зед закрачи припряно насам-натам.
— И това е върху машината? Същата рисунка? Съвсем същата, до последния детайл?
— Абсолютно идентична — потвърди Ричард. — Цялата емблема, всяка линия, всеки елемент, всичко. Опитах се да я дешифрирам с помощта на преводи в книгата, но не мога да разбера нищо. Уж би трябвало да стане, но не става. — Ричард посочи центъра на фигурата. — Този символ ето тук, в средата, ми прилича на стилизирано изображение на числото 9.