Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Зед се вгледа мрачно.
— Да, май на това прилича.
— Защо ли е тази деветка в средата? — попита Калан. Струваше й се странно да види число сред толкова много окултни елементи. Особено неприятно й беше усещането, че горната част на деветката е оформена като змийска глава. Мразеше змии.
Зед продължи да оглежда сложния символ.
— Деветката е важен отключващ елемент. Той свързва редица закони на магията, които имат мощно въздействие върху събитията. Тройките са основен елемент на всяка магия. Наред с други свои предназначения те се използват и за удостоверяване на магия. Тройките са съставен елемент на деветките — всяка деветка се състои от три тройки. Тройките дават сила на деветките, помагат за превръщането им в съзидателен елемент. — Зед обиколи с пръст рисунката. — По всяка вероятност този триъгълник ето тук е с такава цел. Има три страни. Трябва да ти кажа, Ричард, че умножените тройки често създават проблеми.
— Имаш предвид нещо като трите деца на нещастието ли? Че лошите новини вървят по три?
Зед кимна.
— Мисля, че тази поговорка не идва от нищото. Тези три символа при ъглите на триъгълника са поддържащи елементи в конструкцията на мрежата. Те спомагат за привързването й към деветката, за да се подсили връзката, да стане тя по-мощна.
— В такъв случай имаш ли предположение какво би могло да означава? — попита Ричард, докато изучаваше емблемата.
Зед се почеса по бузата.
— Нищо не ми хрумва.
Ничи пристъпи напред и проследи изображението с пръст, но без да докосва хартията.
— Виждате ли как тази деветка в средата завършва с ченгел?
С този кротко зададен въпрос Ничи сякаш се бе превъплътила в ролята на учителката, която някога бе обучавала Ричард — неговата наставница, заела се със задачата да го научи да използва дарбата си. Усилията й се бяха оказали безплодни, но вината не беше нейна. Просто дарбата на Ричард беше абсолютно уникална, без аналог. Тъй като никой не разбираше механизма на действието й и нямаше представа как функционира, бе невъзможно да бъде обучен да я използва.
По едва доловимата промяна в поведението на Ничи Калан заподозря, че магьосницата знае нещо за изображението в центъра на емблемата.
Калан веднага разбра, че Ричард е останал със същото впечатление.
— Е, и? — попита той.
— Какво ви говори този ченгел? На какво ви прилича? Защо изобщо е там?
— Деветка с ченгел превръща това в нещо повече от обикновена мрежа, която използва обикновено число девет — заразсъждава на глас Ричард. — Значи има за цел да закачи някакви неща едно за друго или да закачи самата деветка за нещо.
— Трябва да има причина да е там — продължи Ничи.
— Закача всичко това — намеси се нервно Зед, като посочи цялата емблема, — каквото и да е то, заедно.
— Или пък го закача за гостоприемник — властно и сериозно обобщи Ничи.
Ричард вдигна глава от емблемата.
— Гостоприемник ли?
Ничи явно бе очаквала той да я погледне.
— Някой или нещо, за което е предназначено. Гостоприемник. Целта е да бъде закачено бързо за него. Е, какво представлява този ченгел?
— Какво представлява ли? — Ричард бе изцяло съсредоточен върху урока, който му се преподаваше, макар все още да не разбираше за какво точно иде реч.
— Какво каза Зед за тази фигура?
Ричард погледна дядо си за момент, после върна вниманието си върху Ничи.
— Каза, че била съзидателна.
— Това какво ти говори?
Ричард отпусна брадичка на върховете на пръстите си, докато се взираше в извитата линия в долния край на деветката.
— Звучи логично — отрони повече на себе си. — Сигурно е свързано със Сътворението. Свитата деветка е почти като в ембрионална форма…
— А ченгелът? — попита Ничи толкова тихо, че Калан веднага разбра: въпросът беше предназначен лично за Ричард.
— Деветката е Сътворението, животът — прошепна той. — Животът е цикъл. Раждане, живот, смърт. Живот и смърт ведно. Сътворението има нужда от смъртта, за да даде възможност на живота да продължи да съществува, да продължи да се завръща. Смъртта идва след Сътворението.
Ричард внезапно вдигна глава.
— Този ченгел е смъртта.
В стаята се възцари мъртвешка тишина.
Погледът на Ричард бе залепен за Ничи.
— Ченгелът е символното изображение на смъртта, на Пазителя на отвъдния свят, който дебне безспир, за да раздере живота.
Калан усети как по ръцете й пробягват тръпки.
Сините очи на Ничи разкриха вътрешното й задоволство от внезапното прозрение.