Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Зед огледа отворената на масата книга.
— Можеш ли да разпознаеш някой символ от тези в книгата, който да е като изобразените върху лентичките.
— Ами, символите са един вид език — както гостилничарят поставя над вратата на странноприемницата си табелка с халба бира или ковачът заковава на портата си подкова. Така и тези символи носят някакво послание, само че в случая е по-сложно. Някои от символите върху лентичките са ми познати, но голяма част от изобразеното върху тях не прилича на никой от символите, които съм виждал преди. Тъй като тези символи присъстват в книгата, ми се струва, че тя е справочник за разшифроване на металните лентички.
— Това ли имаше предвид Бердин, като каза, че „онова“ говорело? — попита Ничи.
Ричард кимна. Посочи книгата и огледа многозначително останалите.
— Тази книга, „Регула“, нарича символите „Език на Сътворението“.
— Това си е напредък на този етап — обади се Натан. — Особено при положение, че книгата не предлага шифър към символите, както ти си мислеше в началото.
— Сигурно така ми се е сторило, но сега съм на мнение, че истинското предназначение на книгата е по-скоро свързано с това, което ви споделих току-що. От друга страна, фактът, че не съм успял да разбера как да я накарам да работи, не е причина да мисля, че разшифроването не е истинското предназначение на книгата. Пропускам някакъв ключ, с който да превъртя ключалката към скритите тайни, това е.
Зед откъсна поглед от Ричард, за да се взре пак в металната ивица, която държеше в ръката си. Накрая заговори с тих, притеснен глас.
— Разпознавам някои фрагменти от тези символи.
— От Магьосническата кула — кимна Ричард.
— Значи това са символи като онези, изписани по стените на Кулата. И представляват символни изображения на конкретни идеи.
— Може да се каже, но не само.
— В какъв смисъл не само? — попита Натан. — Ако един символ изобразява нещо — както например череп с кръстосани под него кости е предупреждение за смъртна опасност, — то става въпрос за конкретно послание. Така че какво означава „не само“?
— Според мен важното е как се използва комбинацията от символи — продължи Ричард. — Доколкото мога да разбера от тази книга, конкретните изобразителни средства не са просто емблематични репрезентации на себе си, като халба, подкова или, в твоя пример, череп с кръстосани кости.
Вярно е, че някакви части от тях са разпознаваеми като независими символни единици, но ми се струва, че това не изразява напълно намерението за употребата им тук. Благодарение на тази книга, по начина, по който са навързани по-сложните изображения, мога да видя, че на практика те са част от един комплексен език, а не са откъснати една от друга идеи. Мисля, че тези символи на практика придобиват едно или друго значение в зависимост от това как се комбинират.
Този е най-простият. — Ричард почука по металната лентичка на масата. — Той е различен: символ, който представлява една идея, поне доколкото мога да разбера аз. Този символ не е свързан с нищо друго, така че в този случай не мисля, че целта е била значението да бъде променено от друг елемент. Тук значението е самостойно. Тази самостойна идея е единственото, което е искала да каже машината.
Зед изгледа Ричард с невярващ поглед.
— Което е искала да каже машината? Това пък какво означава? Какво е искала да каже машината?
— Огън.
Зед за пореден път вдигна вежда.
— Огън ли?
— Да. Това е символът за огън. Поради някаква причина не успях да си помогна с книгата, но разпознах символа, понеже съм го виждал във верификационната мрежа за заклинанието Лавинен огън… помниш ли го?
Ничи скръсти ръце.
— Определено го помня.
Зед изсумтя, че той също си го спомня прекрасно.
— Че защо тази машина ще изписва „огън“, ако наистина пише това, върху метална лента?
— Не знам — призна Ричард с въздишка. — Надявах се вие тримата да слезете в онази стая и да огледате машината, за да видим дали няма да ви хрумне нещо. Може да е просто интересно съоръжение от отминала епоха, но може да е и нещо повече, а ако е така, бих искал да знам. Може да го захранва някаква магия. Може би някой от вас се е сблъсквал преди с такава сила и ще я разпознаете.
— Откъде знаеш, че се захранва чрез магия? — попита Натан.
Ричард сви рамене.
— Че с какво друго? Определено не го задвижва водно колело. Светлината, която извира отвътре, наподобява тази на магическите светлинни кълба, които се задействат при доближаване. Надявам се, че някой от вас ще може да разпознае какъв тип магия използва машината, а може би дори и какво е било или какво е предназначението й. Притеснява ме нейното местоположение — в самото сърце на Двореца, под Градината на живота, която представлява ядрото на сложното заклинание, оплитащо целия Народен дворец.