Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Много добре, Ричард.
В този момент, докато тя и Ричард, магьосницата и магьосникът, се взираха взаимно в очите си, сякаш в стаята нямаше никой друг, сякаш не съществуваше никой друг. Калан се запита дали дори Зед е бил запознат с нюансите на смисъла, свързани с тази фигура, които Ничи току-що преподаде на Ричард.
Усмивката на Ничи угасна.
— Не ми харесва тази работа, Ричард. Изобщо не ми харесва. Хората не си създават толкова грижи и не си правят този труд, за да ги заровят просто ей така… освен ако не се е появил сериозен проблем. Да видим всичките тези елементи, които боравят с такива тъмни сили, в средата на всичко това, е потвърждение на думите ми.
Ричард се загледа в символа, очевидно объркан.
— Защо деветката е обърната?
Всички се надвесиха към масата, за да разгледат символа, сякаш го виждаха за пръв път. Натан гледаше книгата изпод вежди, без да може да даде обяснение. Ничи поклати глава, неспособна дори да направи предположение.
— Обърната ли? — надникна Зед към изображението.
— Да. Цялата емблема наопаки. Личи по това, че деветката също е на обратно.
— Добър въпрос — съгласи се Зед. — Просто бях решил, че е така, и толкова. Но сега, като го спомена, виждам, че е на обратно.
Ричард продължи да се взра в рисунката. Внезапно погледна дядо си.
— На обратно… това е! — Скочи на крака. — Зед, ти си гений!
— Да, това ми е ясно. — Кривна глава на една страна. — Но… какво по-специално те подтикна да заключиш, че в конкретния случай съм надминал себе си?
— Току-що ми помогна да разбера как функционира тази книга. — Погледна към Бердин. — На обратно е. Всичко в книгата е на обратно.
— На обратно ли? — свъси чело Бердин.
Ричард кимна, после се обърна към дядо си.
— Правилата, които прилагаме, не действат и вследствие на това преводите не вършат работа. Не би трябвало да представлява особена трудност да извършим превода така, че да започнем да разбираме изображенията върху лентичките, но се оказа, че преводите не вършат работа. Ти ми помогна да разбера защо.
Зед го изгледа повече от подозрително.
— И защо?
— Направено е от съображения за защита на информацията — обясни Ричард и си седна на мястото. — Всичко е наопаки спрямо гледната точка на машината.
— Какво имаш предвид? — попита предпазливо Ничи.
Тридесет и четвърта глава
ЗЕД МАХНА С РЪКА, като държеше да е първият, който ще зададе въпроса:
— Как така на обратно? Кое е на обратно?
— Символите в книгата — отвърна Ричард. Вдигна книгата, за да покаже на Калан емблемата на гръбчето. — Този символ е същият, който е изобразен и на машината долу. Нали помниш?
— Помня, да. — Калан не разбираше накъде бие той. — Всички са еднакви — онези отстрани на машината, онзи от първата страница на книгата и на гръбчето. Ако наистина са еднакви, значи явно са били нарисувани нарочно така, защото са част от езика на Сътворението. В такъв случай какво те кара да си мислиш, че са на обратно?
— Именно — подкрепи я Зед. — Сам каза, че книгата не ти помага да разшифроваш каквото и да било, така че, доколкото ти е известно, деветката във всички тези емблеми би трябвало да е на обратно. В крайна сметка тя е стилизирана, не е речено, че трябва да е буквална. Елементите в символите често са стилизирани. Невинаги изглеждат точно като нещата, които изобразяват. Змийската глава, която образува горната част на деветката, е стилизирано, а не буквално изображение. Символът за огън на другата лентичка не изглежда съвсем като огън, а също е стилизация. Твърде е възможно всичко да е така, както Калан предполага — че е замислено така, защото е част от езика.
— Не са както трябва — настоя Ричард. — Всички са обърнати наопаки. Всички са погрешно изобразени.
Зед разпери ръце.
— Ако всички, които видяхме, на всичките места изглеждат по един и същи начин, откъде-накъде ще твърдиш, че са погрешно изобразени?
Ничи смъмри разгневения магьосник да мълчи и се обърна към Ричард, любопитна да го изслуша докрай.
— Откъде знаеш, че са погрешно изобразени? Как разбра, че са на обратно?
— Защото ние ги гледаме отвън навътре. Машината обаче ги вижда от другата страна.
Ничи свъси чело и придоби изражение, от което повечето хора биха загубили ума и дума. Очите й останаха втренчени в Ричард.
— Вече няколко пъти споменаваш, че машината „вижда“. Какви ги говориш, как така машината ще вижда?
Ричард притисна длани една в друга и изопна разперените си пръсти, за да им покаже.
— Машината използва светлина, за да прожектира символа на тавана — същият, който е изобразен и на гръбчето на книгата. Лъчът, с който го прожектира, идва от долу, от вътрешността на металната кутия, и се отпечатва горе на тавана.