Не се сбогувам [bg]

Автор: Акунин Борис Чхартишвили
Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #16
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Еднорог
ISBN: 9789543652112
Переводчик: Денис Коробко
Жанр: Исторические детективы

Электронная книга - «Не се сбогувам [bg]». Краткое содержание книги:

Русия, повлечена от вихъра на революцията. Мътният порой е отнесъл всичко старо, уютно, познато – и в този кървав въртоп е въвлечен Ераст Фандорин, завърнал се по чудо към живот. Чувството за дълг отново го кара да прави това, в което е най-добър – да разкрива престъпления и разобличава злодеи. А злодеяния в тези смутни години има достатъчно. Империята е рухнала, Русия е опустошена, бялата и червената армия са разкъсвани и от вътрешни конфликти, из обширната страна вилнеят всевъзможни банди, и всеки има свое оправдание и своя истина. Ще успее ли един благороден мъж да направи верния избор? С помощта на своя предан слуга Маса и окрилен от една закъсняла, но истинска любов, Ераст Фандорин върви неотклонно по пътя на честта... ...Първо се прибрахме у дома. Да видим какво става в Москва. И видях, че там, в родния ми град, вече изобщо не може да се живее. Не заради червения терор, а защото никой не му се противопоставя. Хората просто си живеят и чакат да видят какво ще стане. Служат за едната дажба, ходят на кино, шепнат си за политика, пляскат карти... Знаете ли, аз нямам претенции към лошите хора. С тях всичко е ясно: на страната на Злото са. Обаче ми е тежко да гледам онези добри хора, които не са умни или са слаби. През дългия си живот стигнах до извода, че на Злото повече му върви с последователите, отколкото на Доброто. И дезертьорите от армията на Доброто са доста по-многочислени. Това е ясно и от физическа гледна точка. Падението се постига по-лесно, отколкото възходът, подчинението е по-лесно от съпротивата.

Перейти на страницу:

Алексей стоеше ни жив, ни умрял.

Приискало му се душевен покой, мърльо сантиментален. Малко е да те разстрелят...

Той блъсна доктора, хукна в амбулаторията към телефона.

Зас се поколеба и се затича в обратната посока.

- Няма какво да се кахъриш, Льоша. Работата е свършена не „отлично", не „добре", ами за „среден" с плюс, но все пак изпитът е взет. Най-важното е, че няма да има въстание.

Орлов все още беше в болницата, но от днешния ден бе поел ръководството. В стаята му бяха сложили телефон, носеха му сводки и донесения. На нощното шкафче имаше купчина със списъците на арестуваните, притиснати с пълен с угарки пепелник.

- Савин и членовете на щаба ги изпуснахме, разбира се, но почти всички бригадни и повечето полкови са арестувани, складовете с оръжие също преминават в наши ръце, един след друг.

На вратата се почука. Влезе куриер, подаде му лист хартия. Орлов с усилие се извъртя и започна да чете.

- Добра новина. Превзели са оръжейния склад на кавалерийския им отряд, а там бил нашият „юдейски воин" Миркин.

- Хванали ли са го? - оживи се мрачният Романов.

- Хладен труп. Измъкнал пистолет и момчетата са го гръмнали. Жалко. Още не са се научили да ги ловят живи. Така и няма да разберем кой е снабдявал „Съюза" с пари.

Той се загледа в Алексей.

- Ей, ти защо си толкова кисел? Трябва да си горд. Каква работа свърши само! Осуети заговор срещу републиката. И почти без загуби от наша страна. Само един човек загубихме и то не днес, а преди това. Тимофей Крюков. Вечна му памет. Какъв другар беше!

Лицето на Орлов стана печално. Но членът на колегията не се отдаде на дълъг траур - не беше такъв човек. Погледът му заблестя с обичайния дяволит блясък.

- Има и още една жертва на героичната операцията на ВЧК - това е пробитият ми прасец. Кофти стрелец се оказа, Льоша, а се фукаше.

- Нали ти обясних! Трябваше така да те уцеля, че да паднеш. Иначе Полканов щеше да те довърши! Нямах избор!

- Нищо не знам. Но ботуши от шевро за награда няма да видиш. Повече от плъстени не си изкарал. А пък аз изобщо не мога да сложа какъвто и да било ботуш - Орлов посочи окачения си на екстензия крак.

На Алексей не му беше до шеги. Той събра смелост и каза:

- Знаеш ли, аз провалих операцията...

И му разказа за Миркин, като завърши разкаянието си така:

- Като знаех що за човек е, трябваше да се досетя, че ще хукне към амбулаторията да спасява Зас. Ако не беше лигавата ми сантименталност, сега всичко щеше да е различно. А сега тези недовършени контри ще се пръснат на всички страни, като драконови зъби. И на сто различни места ще пламне... Аз съм за трибунал.

Орлов погледна Алексей изпод сбръчканите си вежди.

- Ех - каза той с въздишка, - тогава и аз съм за трибунал. Знаеш ли, не мога да си намеря място, че през април пуснах анархистите. Сега същият онзи Арон Воля ни прави сечено от Украйна, ще берем ядове с него. И другите също... Най-трудно е да унищожаваш онези, които до вчера са били свои за теб. Имаме още доста да се учим. На червената революционна правда. А тя е сурова: приятел ти е онзи, който е приятел на революцията, а който й е враг - той и на теб ти е враг. Трябва да се учим на безпощадност, без нея няма да има победа. Червената правда, брат, затова е червена, защото я поливат с кръв.

ЗЕЛЕНАТА ПРАВДА

Празните приказки на Турусовд

„Всичко, което не е скръб, е празник. Всичко, което не е болка, е радост". С този девиз Мона бе доживяла до почтените тридесет и четири години и той никога досега не я бе подвеждал. Беше се случвало какво ли не, разбира се. Не ти е кой знае до каква радост, когато те боли зъб или сърцето ти е разбито. Но зъболекарят или най-добрият лек (точно така - времето) си свършваха работата, болката и скръбта приключваха и можеше отново да отбелязва всеки ден и всяка нощ, защото повод винаги се намира - и денем, и нощем. Просто трябва да гледаш света не с черни очи, а със сини. Очите на Мона бяха изключително сини, направо аквамарин.

Сега също се намери повод, в тези, меко казано, не особено лъчезарни обстоятелства.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?