Мрачни дни [bg]

Страха се поклони леко.

— За мен е удоволствие да се срещнем, Валкирия. Слушал съм много истории за теб.

— Хубави или лоши?

— Всички истории са хубави истории — усмихна се мъжът. — Дори лошите. Какво мога да направя за вас?

— Тук сме да нагледаме Останките — отвърна Скълдъгъри.

Страха замълча неподвижен за момент.

— Разбирам — рече най-накрая. — Дошли сте да ги преброите, може би?

— Просто искаме да се уверим, че всичките са си там, където им е мястото.

— Имате ли някаква причина да смятате, че това не е така? — попита Страха и се измъкна иззад рецепцията.

— Клемънт Скарабей излезе от затвора — каза Скълдъгъри, докато се качваха след Антон по стълбите. — Събрал е малка банда от убийци-единомишленици и имаме основание да смятаме, че замисля да освободи един от Останките.

— И мислиш, че ще успее да го стори, без аз да разбера?

— Не подценявам враговете си.

— Но по всичко личи, че подценяваш приятелите си — Страха извърна глава и погледна Валкирия. — Разполагам с два етажа, на всеки има по дванайсет стаи, стените, вратите и прозорците са двойно подсилени както механично, така и с магия. Около периметъра на цялата сграда има печати, които не позволяват на определени нежелани елементи да проникват насам. Основната ми грижа е да предлагам на гостите си пълна сигурност. Една от стаите ми обаче е различна от всички останали.

Спряха пред врата на втория етаж, на която беше закован номер 24.

— Тук държа Останките — обясни Страха. — Стоят затворени тук повече от сто години и досега нито един не е успял да избяга. Тази врата не е била отваряна от век, няма да бъде отваряна още поне толкова. Останките няма да мърдат от тук.

Скълдъгъри свали шапката от главата си и обръсна невидимо мъхче от периферията й.

— Хората, за които ти говоря, са изключително изобретателни, Антоне.

— Хубаво, в такъв случай ще се опитат да осъществят плана си и той ще се провали. Бих ви предложил да отседнете в стаята точно срещу номер 24, за да се уверите, че никой няма намерение да влиза при Останките засега, но за съжаление капацитетът на хотела е запълнен, а всеки момент очаквам да пристигне и още един гост.

— Ако не ти пречим, бихме искали все пак да се повъртим из фоайето още няколко часа.

— Разбира се, щом желаете, няма проблем.

Слязоха заедно надолу и се върнаха при рецепцията, където завариха Били Рей Сангуайн, подпрян небрежно на плота.

Револверът на Скълдъгъри като по чудо се озова в ръката му, а Сангуайн се разсмя и отстъпи назад с ръце във въздуха.

— Не стреляй! — подигра ги с престорен ужас. — Нямам оръжие!

Скълдъгъри не отвърна. Револверът не помръдна.