Мрачни дни [bg]

А правилото, каза Скълдъгъри, било простичко: срещу никого от гостите не може да бъде употребявано насилие. Ако конфликт все пак възникнел, Страха заставал на страната на жертвата, независимо коя е тя и дали си е заслужила да я преследват. Обикновено след това проблемите приключвали, защото очевидно никой не желаел да се изправя срещу Страха.

— Трябва да е много печен — изкоментира Валкирия, — щом всички се страхуват от него. Какъв е, елементал или адепт?

— Адепт — отвърна Скълдъгъри. — Дано имаш късмет никога да не видиш на какво е способен.

Продължиха напред и момичето се замисли за една неясна тревога, която не й даваше мира цял ден, загнездила се на дъното на съзнанието й. Навлязоха в гора и спряха на една поляна, но Валкирия все още не беше успяла да улови тревожната мисъл. Скълдъгъри паркира колата и двамата се измъкнаха навън.

— По-добре се хвани здраво за мен — каза скелетът.

Валкирия се вкопчи в него и двамата се издигнаха плавно във въздуха и се отдалечиха от пътя. Понесоха се над дърветата, краката на момичето докосваха връхчетата на най-високите клони. Скълдъгъри поддържаше стабилна посока, на Валкирия й се стори, че от време на време го чува как си говори сам, лишената му от устни уста произнасяше тихо неясни думи, които вятърът отнасяше още преди да са се оформили докрай.

Полека се спуснаха и стъпиха на друга поляна.

— Какво правим? — попита Валкирия. — Къде е хотелът?

— Ей сега ще го видиш — отвърна детективът, хвърли поглед към джобния си часовник и пак го прибра.

След секунда земята под поляната заръмжа, затресе се и от нея изникна сграда.

От пръстта изскочиха носещи греди, от тревата бликна бетон, потече нагоре и застина твърд. Стените се оформиха и затвориха, Валкирия мерна образуващите се една по една стаи, в които от нищото изникваха мебелите. Над първия етаж израсна втори, а над него — трети, стените родиха покрив, чиито заострени очертания се сляха едно с друго на фона на небето. От рамките на прозорците потече стъкло, което запълни отворите и замръзна, от касите се разгънаха врати. Последна изникна табела, на която пишеше „Хотел «Среднощ»“.